Дори и въпросът за мажоритарния вот и той е зададен така, че да накара хората да кажат „Не“. Питат ви искате ли всички депутати да са избрани мажоритарно. Ами не щем да са всичките! Искаме само половината да са мажоритарни. Ако една партия има 10%, при изцяло мажоритарна система може да не успее да вкара нито един депутат. Така 10% от хората ще останат непредставени. Искаме система, при която хем в парламента да влизат личности, хем повечето хора да са представени.

    Политиците плачат, че мажоритарната система е лоша, защото чрез нея в парламента може да влезе някой мошеник. Не е това проблема! В парламента мошеници, колкото щеш. Страх ги е, че може да влезе някой честен човек. Нищо няма да се промени, ако в парламента влезе още един мошеник. Но виж, ако случайно влезе някой честен човек, това може коренно да промени държавата.

    Преди това президента беше предложил въпрос дали не искаме „част“ от народните представители да се избират мажоритарно. Разбира се, че искаме! Един иска по-голяма част, друг иска по-малка част, но всеки иска част от депутатите да се избират мажоритарно. Слави подличко е изпуснал думичката „част“. Въпреки това, дори и да сте за по-малка част, гласувайте за въпроса на Слави, защото ако не гласувате политиците ще кажат, че народа не ще мажоритарни избори и всичко ще си остане постарому.

    Все пак, да похвалим Славчо за това, че пита за мажоритарна система в два тура! Много важно е изборите да са в два тура, защото в първия тур гласуваш „За“ този когото най-много харесваш, а на вторият тур гласуваш „Против“ по-голямото зло. Когато няма първи тур се налага директно да гласуваш на втори. В Америка изборите за президент са на един тур и не са преки, а косвени, чрез представители. Американската система е на 200 години. Тогава хората не са могли да избират директно президента си, защото е нямало телевизия и е нямало как да видят кандидатите и да преценят за кого да гласуват. Тази система се е запазила и функционира до ден-днешен. Там първия тур е изнесен на предварителните избори в партиите. Съответно партиите са точно две, защото на втория тур (на балотажа) кандидатите трябва да са точно двама. Тази система малко ограничава демокрацията, защото ако не си член на партия, не можеш да гласуваш на първи тур. Например, сега много хора искаха да гласуват на предварителните избори за Бърни Сандърс, но не им позволиха да се регистрират като демократи и да гласуват. По този начин предварителните избори леко се опорочават.

    Най-лошото на втория тур е, че тогава се гласува не за, а против. Не показваш ти колко си добър, а вместо това оплюваш опонента си по най-безобразен начин. Вижте в Америка изборите в един тур в какво оплюване са се превърнали. Разбира се, когато се гласува в два тура пак има оплюване между първия и втория тур, но това е само за една седмица, а за една седмица колко може да оплюеш един човек?

    Разбира се, въпросите на Слави не бяха три, а цели шест. Може ли всеки плешив шоумен, но когото са дали телевизионно време, за да промива мозъците на хората да изсипе една торба въпроси и да очаква ние чинно да му отговаряме? Защо шест, а не шейсет? Можеше както на учениците им дават по 60 въпроса за 60 минути, така и на нас да ни спуснат един дълъг въпросник. Законът казва 400 хиляди подписа за един въпрос. За два въпроса, пак толкова и за двайсет въпроса, и за двеста въпроса – същото.

    Това, че закона е глупав Славчо го е използвал, за да разводни нещата. Попитал е искаме ли да можем да гласуваме дистанционно. Пак много популистки въпрос! Повечето хора ги мързи да си вдигнат задника и да отидат до избирателната секция. Иска им се да може да се протегнат, да хванат GSM-а и да решат въпроса кой ще управлява държавата със SMS, както решават кой ще спечели Big Brother. Дали да е русата Златка или черната Златка?

    Няма голямо значение кой ще спечели Big Brother, но не без значение е кой ще е в народното събрание. Ти си суверена! Ти решаваш кой ще те представлява! Това решение е сложно и трудно. Трябва да се поинтересуваш кои са кандидатите, да изгледаш някой диспут, да се посъветваш и да поспориш с приятели и чак тогава може да направиш информиран избор и да гласуваш за правилния човек. В този процес най-простото и най-лесното е да отидеш до секцията. Все пак, за да гласуваш, трябва и да помислиш. Повечето хора не отделят време за мислене. Може, докато вървят към секцията, поне малко да помислят.

    Друг популистки въпрос е: „Искаме ли да си избираме шериф?“ По принцип звучи примамливо да приемем американската практика и да си избираме местен шериф и да прилагаме съда на Линч. Звучи добре, но не е добре. По този начин мнозинството може да тероризира малцинството. Много от българите се надяват да си изберат шериф, който да сложи на място циганското малцинство. Само дето не се сещат, че има села и градчета където българите са малцинство и нещата може да се обърнат в тяхна вреда.

    Покрай всичкия популизъм има и един разумен въпрос. Той е искаме ли да се намали броят на народните представители? Искаме разбира се! Те са прекалено много. За да бъдат хората представени не са нужни токова много депутати. Разбира се, когато се появи нещо разумно се намесва конституционният съд и го спира. Аргумента е, че питаме може ли да се промени конституцията. Според тях, не само, че конституцията не може да се променя, а дори нямаме право да попитаме хората дали искат да се промени!

    Много важно е да има законен и легитимен начин за промяна да обществения ред и на конституцията. Ако няма такъв начин, единствената възможност за промяна остава революцията. Смисъла на демокрацията е да направи така, че промените да стават без революция и без кръвопролитие. Щом конституционният съд заявява, че конституцията не може да се променя, той на практика отменя демокрацията, а това както се сещате е противоконституционно.

    Все пак, въпросът за мажоритарният вот не е отпаднал и ви призовавам да гласувате „За“ този въпрос, независимо от това обичате ли Слави или го мразите.