Разни политици ще се опитат да ви залъжат като ви кажат, че не ви трябва мажоритарна система. Вместо това, те щели да ви дадат мажоритарен елемент в пропорционалната система. Не се лъжете. Това с мажоритарния елемент е абсолютна измама.

    На последните местни избори реших да използвам въпросния мажоритарен елемент, да прочета листата с кандидатите за общински съветници, да открия сред тях поне един честен човек и да гласувам преференциално за него. Влезнах в Интернет, прочетох листата и единственото познато име, което открих, беше на Ботьо Ботев. Помислих си, че вероятно не е същия Ботьо Ботев, а просто става дума за съвпадение на имената. Нямаше нито снимка, нито биография, нито дори дата на раждане. Нямаше абсолютно нищо, което да ми помогне да направя информиран избор. Ставаше дума за кандидатите на най-голямата партия в най-големия град. Какво ли е ако търсиш информация за кандидатите на малка партия в малък град. При това аз търсих в Интернет, а би трябвало тази информация да е налична дори и в избирателната секция. Разбира се, този Ботьо Ботев, за когото гласувах се оказа съвсем друг човек.

    Дори и да допуснем, че политиците си дадат труда да ни предоставят снимките и биографиите на кандидатите, как очаквате аз да проуча биографите на 20 човека и да избера от тях най-достойния. В България търсим в списъка поне един честен човек, за когото да гласуваме преференциално. Повечето не ги познаваме, а тези които ги познаваме, обикновено не стават. При нас да намериш поне един честен, е голям късмет, но представете си нормална държава, където в списъка има два, трима или дори повече свестни, честни, симпатични хора, които искаш да видиш в парламента. Тогава кой от тях да избереш? И защо да избереш само един? Ако гласуваме за кмет или за президент, добре, ще трябва да изберем само един, защото мястото е само едно, но в пропорционалните избори мястото не е едно. Дават ми списък с имена. Някои от тези хора ще влезнат, а други няма да влезнат. Може би трябва да избера най-достойния? Не, не трябва! Дори е глупаво да гласувам за най-достойния, защото той така или иначе ще влезе. Аз трябва да гласувам за този, който има нужда от моя глас. За този, който е на границата между влизащи и невлизащи, този, за когото моят глас ще е решаващ. Много трудно е да определя кой е този, който действително се нуждае от гласа ми. Ако ми дадете резултата от изборите, аз ще погледна последния влязъл и първия от невлезлите и ще гласувам за по-добрия от тях двамата. Ако знам резултата от избора, ще знам как да гласувам, но аз не съм Господ и не знам! Не знам и няма откъде да знам. Затова преференцията е абсолютна измама.

    Демокрация не е да изсипеш на избирателите референдум от шест зле формулирани въпроси, нито да им дадеш списък с 20 имена и да им кажеш: „Избери си, който душа ти иска!“ Демокрацията е когато решава народа, а той за да реши трябва да има ясен избор между няколко възможности и да има достатъчно време, за да проучи и обмисли своя избор. Вижте как гласуваха англичаните за Brexit. Един единствен, ясно формулиран въпрос и достатъчно време за хората да могат да обмислят своя отговор. Сериозна разяснителна кампания и накрая пак много хора казаха, че не са разбрали за какво точно гласуват. Ами при нас? Списък с неясно формулирани въпроси и никаква разяснителна кампания.

    Ако искаш да запушиш устата на хората има два начина. Или въвеждаш цензура и вкарваш в затвора, всеки който каже нещо дето не ти харесва, или оставяш всички да говорят каквото си искат, но ги заглушаваш с невероятен шум. При комунизма ни запушваха устата по първия начин, а сега ни я запушват по втория начин.

    Всичките тези референдуми с безкрайно много въпроси и избори с преференция са шум, чиято цел е да ви запуши устата и да не ви даде да си кажете мнението. Истинската демокрация е в мажоритарните избори, защото там избираме един от няколко, а на втория тур избираме един от двама. Това е избор, който хората могат да направят. Там мнението на хората се зачита, защото там един единствен глас може да е решаващ и този единствен глас е твоят глас!

    Ако половината депутати се избират мажоритарно, а другата половина пропорционално, то по-добрите ще влязат мажоритарно, а пропорционално ще влязат тези, които са се издънили на мажоритарния вот. Тогава се получава неприятния момент, че ти гласуваш против един човек и той не влиза мажоритарно, но се промъква пропорционално. Ти го гониш през вратата, но той ти влиза през прозореца. Хубаво е да се зачете мнението на хората и реда в листата да не зависи от овчаря, а от изборния резултат. Затова нека пропорционалните кандидати да бъдат наредени според резултата им от мажоритарният вот. Не е все едно дали ще загубиш с 49 на 51 процента или с 10 срещу 90. Нека по-напред да влязат тези, които имат повече гласове, като мажоритарни кандидати. Така, ако някой се издъни сериозно на изборите, няма да влезе ни мажоритарно, ни пропорционално.

    Тези от вас, които са имали търпението да стигнат до края на този доста дълъг текст, вероятно са забелязали, че аз не изпитвам особено топли чувства към шоумена Слави Трифонов. Не ми харесва неговата кисела и нацупена физиономия, която сме принудени да гледаме по телевизията. На Българския народ първо му пускат да гледа детенце, което умира от някаква ужасна болест, после му показват няколко пенсионера, които умират от глад и накрая му вижда киселия и намръщен Слави Трифонов, който ужким ни забавлява. После се чудим, защо българите са най-нещастния народ на света. Живота на този човек може и да не е лек, но това не е повод да гледа кисело и да мрази всички, най-вече себе си.

    Не ми харесва това, че той се бори само за собственият си рейтинг и собствената си персона. Ако той действително искаше в България да има мажоритарна избирателна система, нямаше да обвърже референдума със собственото си име. Щеше да събере инициативен комитет от що-годе уважавани хора и щеше да каже. „Аз съм един от тях. Аз се боря за идеята и отплата за това не искам!“

    Според мен, неговата цел по-скоро е да навреди на идеята, като я компрометира. Всъщност, не знам дали това е цел или задача спусната му от хората, които му плащат.