Да подкрепим мажоритарния избор! Нищо, че Слави го предлага.

    В България всички искат мажоритарни избори. Всички, с изключение на политиците. Народа иска властта да е на народа, а политика не ще.

    У нас политиците са два вида – овчари и овце. Овчарите са тези, които съставят листата на партията, а овчиците са тези, които овчарят е избрал и е прибрал в своето стадо. Овчарят не иска да се откаже от правото си да си избира овчиците, а овцата знае, че е овца и че е в парламента, само защото овчарят я е избрал. Ако попитате народа, тази овца никога няма да стане депутат.

    Политиците се чудят как да ни попитат искаме ли мажоритарни избори, но така да ни попитат, че да кажем „Не!“

    Ето, че са го измислили. Питат ни от името на Слави! Една позната ми каза: „Аз ще гласувам против на референдума, защото мразя Слави!“ Да, ама референдума не е за или против Слави, а за или против мажоритарния вот. Сега ще гласувате против Слави, а те после ще ви кажат, че са ви питали за мажоритарните избори, ама вие сте казали „Не“.

    От една страна ви казват, че ако гласувате за мажоритарен избор вие ще подкрепите Слави Трифонов и чалгата, от друга страна този въпрос върви в пакет с други два популистки въпроса. Например субсидията да бъде намалена от 11 лева на един. Това означава да се махне субсидията. Някой ще каже, че тези политици и един лев не заслужават. Дали субсидията не е прекалено голяма? Може и да е, но да се фиксира конкретна сума в референдума си е чист популизъм, защото има едно нещо наречено инфлация. Този един лев ще стане след време стотинка, а после съвсем ще изчезне.Въпросът всъщност не е „Искате ли субсидията да стане един лев“, а „Искате ли да махнем субсидията и на политиците вместо да им плащаме да ги оставим сами да си откраднат нужните им пари?“ Сегашните ни политици може и да са крадливи, но с подобно решение ние се обричаме на бъдеще, в което няма да видим честен политик. Ми дайте да спрем и заплатите на митничарите! Кой митничар живее от 300 лева заплата? Те изкарват десетки и стотици пъти повече. Това значи ли да се откажем от идеята за честния митничар и да приемем закон, според който митничарят задължително трябва да е крадец?

    Другият популизъм, който ни се сервира е: „Искаме ли задължително гласуване?“ Въпросът не е дали да е задължително или доброволно, а каква ще е санкцията. Ако наказанието ще е затвор или разстрел на място, то аз съм против. Ако ще запишем в закона, че гласуването е наш гражданския дълг, но негласуването не се наказва със санкция, то аз съм „За“. Вместо санкции за негласувалите, аз искам да има поощрение за гласувалите. И това поощрение не трябва да се изразява в потупване по рамото, а да бъде във финикийски знаци. Щом се плаща на членовете на комисия, на депутатите и на президента, то редно е да се плати и на избирателите. Ние отивайки до урните жертваме от времето си и това време е редно да ни се заплати. За да гласуваме харчим и пари. Един си купува билетче за трамвая, друг сипва бензин в скъпата си кола. Няма значение кой колко храчи, важното е че всички харчим.