Гочо и Петьо вървяха, а покрай тях сляп циганин свиреше на цигулка. По улицата се носеше мелодията на „Четирите годишни времена“ на Вивалди в изпълнение на Виенския симфоничен оркестър. Всъщност, циганина беше сляп само през деня, а нощем работеше като шофьор на такси. Музиката не идваше от неговата цигулка, а от една MP тройка, скрита под мишницата му. Гочо се заслуша и установи, че Вивалди го дразни не по-малко от чалгата. Тогава той разбра, че това което го дразни всъщност не е чалгата, а циганите. Проблемът не беше в музиката в този, който претендираше, че я изпълнява.

– Много хора се оплакват от циганите, но като се замислиш те далеч не са чак толкова лоши – отбеляза Петьо.
– Че какво по-лошо може да има от циганин, които ти надува главата с Вивалди? – попита го Гочо.
– Много по-лоши от тях са афганистанците.
– Защо? – безизразно попита Гочо.
– Защото циганина не се смята за нещо повече от теб. Той приема, че тази страна е твоя и той иска тя да си остане твоя, а той да продължи да живее тук заедно с теб.
– Иска да живее на мой гръб като паразит – отбеляза Гочо.
– Да, но не иска да те убие. Той смята, че ти си му нужен. Когато попиташ циганите кой е най-големият им проблем знаеш ли какво отговарят?
– Не – вдигна рамене Гочо.
– Казват, че най-големият им проблем са циганите.
– Че нали и те са цигани? – попита Гочо.
– И аз това им казвам, а те ми викат: „Да и ние сме цигани, но проблем са ни тези цигани дето не работят, дето крадат, пък и твърде много станахме мангалите!“ Циганинът не иска да завземе държавата ни, той предпочита да си е малцинство, той не иска да става мнозинство. Ние зорлем ги караме тези хора да се размножават и да ни управляват.
– Да така е, – съгласи се Гочо. – Но политиката на държавата е да се насърчава раждаемостта на циганите и да се ограничава раждаемостта на българите.
– Ми ти знаеш ли, че ако не бяха циганите прираста на България щеше се да е катастрофален. То и сега е отрицателен, но благодарение на тях сме близо до нулата.
– Петьо, никой не може да направи твоите деца. Тях само ти можеш да ги направиш. Циганите правят своите деца, а не нашите.
– Какво значение има дали са българчета или циганета? Нали всички сме една нация? – попита Петьо.
– То по твоята логика няма значение дали са българчета или афганистанци. Всички сме една световна нация. – ехидно отбеляза Гочо.
– Не е така – поклати глава Петьо. – Афганистанците са различни, с тях не можем да живеем. Най-малкото защото те не ни приемат за равни. Те спазват някакви религиозни правила и смятат, че всеки друг, който не спазва същите тези правила е низше същество и не заслужава да живее. Те ни смятат за диваци, които трябва да бъдат унищожени, за да бъде освободена земята за по-висши създания.
– Същото са мислили и белите американци за коренното индианско население – отбеляза Гочо.
– Така е, – съгласи се Петьо. – Но както индианците не са оцелели след нашествието на белите, така и ние няма да оцелеем след нашествието на афганистанците.

– Не си прав, – отбеляза Гочо. – В момента в Америка има около два милиона индианци. Казват, че горе-долу толкова са били и преди идването на Колумб.
– Погледни го като математик. Били са 100%, а сега са около 1%. Това не е ли намаление?
– Намаление е – съгласи се Гочо. – Но как белите американци успяват така драстично да обърнат демографията на Америка?
– Когато се говори за избиването на индианците хората обикновено си представят романтичната на картина на войник в синя униформа, който стреля с пистолета си по малки индианчета. Истината е доста различна и доста по-гадна. Американците са унищожили индианците с помощта на социални работници!
– И как са ги унищожили, като са им давали социални помощи и одеяла? – ехидно попита Гочо.
– Не, унищожили са ги като са им взимали децата – обясни Петьо. – Индианците са умирали от страх, че ще дойде белият човек и ще им вземе детето и единственото, което са можели да направят, за да го спрат е било да не раждат повече деца.
– Да – съгласи се Гочо. – Но това се е правело за доброто на децата. Прибирали ги в специални лагери, където ги учели на английски.
– Да – съгласи се Петьо. – Английски научавали, но не успявали да научат най-важното. Не знаели какво е това да създадеш семейство и да имаш деца. Накрая от тези лагери излизали стари ергени и стари моми, но затова пък говорещи перфектен английски.
– Като се замислиш същото се случва днес в България – отбеляза Гочо. – Социалните работници преследват българското малцинство и му взимат децата. Ако дрешките на детето ти не са по последна мода, идват и ти го отнемат, защото ти си лош родител и лошо се грижиш за детето си. В същото време циганетата тичат голи и боси, но циганинът не може да е лош родител!
– Така е, – допълни Петьо. – Ако ти направиш забележка на детето си, веднага ще ти го отнемат, защото ти си садист, който подлага детето си на психологически тормоз, докато циганите спукват от бой циганетата, но това, разбира се, не е проблем.
– Дали това не е заговор, за да се унищожи българското малцинство и в България да останат да живеят само цигани? – попита Гочо.
– Не, – обясни му Петьо. – Просто социалните работници търгуват с деца. Те ти взимат детето, за да го шитнат на този, който плаща повече. Затова искат да вземат бяло дете, за да го продадат изгодно. Цената за цигане е много по-ниска.
– Не може ли да се легализира търговията с деца и всичките тези социални работници да го издухат? – попита Гочо.
– Абсурд – отговори му Петьо. – Все едно да легализираш продажбата на наркотици и всичките наркомафии да го издухат.
– Но това вече се е случвало – възрази Гочо. – В Америка навремето са отменили сухия режим и са одарили страхотен шамар на мафията.
– Това е друго, да се продава алкохол може, а да се продават деца не може! Както не може да се продава кръв! – отсече Петьо.
– Ти пък ще ми кажеш, че не може! Преди малко продадох кръвта си срещу 27 евро! – озъби се Гочо.