Интересно, че през 2010 циганите бяха мнозинство, но цялата власт продължаваше да се държи от българите. В парламента нямаше нито един циганин. Нямаше и в армията, в полицията, в правителството, никъде. Трябва да отбележим, че през 2010 в България вече нямаше армия, по-точно нямаше българска армия. Имаше разни приятелски армии, които запълваха тази липса. Затова пък си имаше полиция, правителство, съд и прокуратура, но всички тези институции бяха запазена територия само за българи. Истината е, че циганите дори и не се натискаха да взимат властта. Те станаха мнозинство, но продължаваха да отказват да поемат отговорност и да се ангажират с управлението на държавата. По този начин циганите свиха страхотен номер на българите. Те знаеха, че няма по-страшно за българите от това да ги управляват българи. Циганите оставиха българите да управляват държавата и това имаше катастрофални последствия за българското малцинство.

Що се отнася до съда, циганите не искаха да имат нищо общо с българския съд. Те си имаха свой собствен съд и той се наричаше „Циганското Мешере“. Българският съд беше доста корумпиран, а за разлика на него Мешерето беше нещо като офицерския съд на честа. Българите бяха едно доста честно малцинство с един доста нечестен съд, докато циганите бяха едно доста нечестно мнозинство със свой доста честен съд.

Българите протестираха и искаха и те да бъдат допускани до правораздаването на Мешерето, но циганите им отказваха. Казваха им: Мешерето е само за циганите. Вие си имате собствен съд, съдете се в него.

През 2010 българският съд беше изцяло частен. Първо приватизираха нотариусите. Това беше много удобно, защото когато на някой му поотеснееше апартамента, той отива при частен нотариус и срещу една кокошка, той му издава съвсем законен нотариален акт за апартамента на съседа му. Лошото е, че когато отидеш с този напълно законен нотариален акт при съседа си и учтиво го помолиш той да ти освободи апартамента си, той ти тегли една майна и ти тръшва вратата.

Нещата се подобриха след като се появиха частните съдии изпълнители. Те срещу една крава са готови на базата на напълно законния нотариален акт да изхвърлят съседа ти и да освободят жилището му. Така вече срещу една кокошка и една крава всеки може да се разшири. Единственото лошо е, че след това съседа ти носи кокошка и крава на същия нотариус и на същия съдия изпълнител и на улицата вече си ти.

При Мешерето подобно нещо не може да се случи, защото зад този съд не стои законът, а честта.

Всичко при циганите е по-добро от това при българите. По-добро е и образованието. Вярно, циганите учат само до трети клас, но така или иначе българчетата след трети клас нищо полезно не научават. Само седят в училище и си губят времето.

На времето когато циганите бяха малцинство за да ги интегрират товареха циганетата на един автобус и ги караха в българския квартал, за да учат заедно с българчетата в българското училище. Тогава циганетата влизаха в училището, туряха един бой на българчетата и ги изхвърляха вън на студа.

Сега, когато българите са малцинство нещата са на обратно. Българчета, за да ги интегрират, ги товарят на един автобус и ги карат в циганската махала да учат заедно с циганчетата в циганското училище. Само, че сега българчетата не смеят да набият циганчетата, даже не смеят да слезнат от автобуса. Седят си вътре и гледат уплашено през прозореца как циганетата им показват неприлични жестове. Ще кажете: „Голяма работа. Седят си там шест-седем часа след което се прибират вкъщи.“ Не е точно така, защото през 2010 въведоха целодневната форма на обучение и училището е от изгрев до късни доби. Затова българчетата висят в автобуса по 16 часа и пикаят в бутилки от Кока-Кола.

Въобще българите не обичаха особено много циганите. Искаха да ги интегрират или да ги асимилират или просто да ги направят на сапун. Все едно им беше какво ще се случи с циганите, важното беше те по някакъв начин да изчезнат и да ги няма. От своя страна циганите не бяха глупави и не искаха нито да се интегрират, нито да се асимилират. Българите се оплакваха, че циганите били тъпи и не искали да се ваксинират. Малко бяха позабравили, че само преди 70 години Хитлер така ваксинира циганите в Европа, че в Германия доскоро не знаеха какво е това циганин. Добре, че когато България влезе в Европа в Германия се появиха български цигани и немците си спомниха за тази етническа група. Та страха на циганите от ваксини никак не е случаен.

Ваксинацията на Хитлер си беше чиста стерилизация. Това беше геноцид по-страшен от геноцида срещу евреите. А и евреите са умни и не можеш просто да им кажеш: „Елате да се ваксинирате“

Единствената държава, която спаси своите евреи и цигани беше България. За спасяването на евреите има благодарност и евреите, които живеят по света са благодарни на българите за това добро дело. Даже имаше една паметна плоча в Израел с благодарност към българския народ. За съжаление, тази паметна плоча стоеше като обвинение срещу всички останали държави, които не успяха да направят същото. Затова плочата беше махната и на нейно място се появи друга плоча на която пише, че България не е спасила евреите в Гърция и в Македония. Ще кажете, ами българите що не се понапънаха малко и не спасиха освен своите и гръцките и македонските евреи? Ами дори и тях да бяхме спасили, сега на плочата щеше да пише, че не сме спасили евреите в Германия. Пак щяхме да сме виновни!

Както казах, за спасението на евреите има благодарност, но за спасението на циганите няма никаква благодарност от никого. Даже германците обвиняват българите, че лошо се отнасят със своите цигани. Много е лесно да направиш циганите на сапун и после да обвиняваш другите в лошо отношение.

Българите не обичаха циганите, но признаваха тяхното право на живот и не се опитваха да ги стерилизират или да ги избият по някой друг хуманен начин. И Гочо не изпитваше особено силна любов към циганите, но това което мразеше най-много беше тяхната музика. Този ужасен шум се наричаше чалга. Обясняваха на българите, че чалгата това всъщност е попфолк (популярна народна музика). Действително това си беше народна музика, но на друг народ, не на българския, а на циганския.