– А колко по-просто би било, ако има закон, според който всеки баща дава 30% от заплатата си за издръжка на децата си? – попита Гочо.
– Ама на всяко дете ли да дава по 30%? – поинтересува се Петьо.
– Не, общо 30%.
– Ама как ще се разпределят тези пари? – попита Петьо.
– Много просто, ще се разпределят по равно! – отговори му Гочо.
– Но така съдът ще остане без работа. Хората няма да се съдят за издръжка. А щом не се съдят, няма да има за какво да се мразят. Всички хора ще живеят щастливо и ще се обичат. Гочо не се ли сещаш, че това дето ми го разправяш са някакви глупави утопии.

– Добре, разбирам че не можем да резнем бизнеса на съдиите, но все пак ние трябва да направим нещо иначе нашето българско малцинство окончателно ще изчезне! Виж например в Америка не е така. Там при развод мъжа плаща издръжка и на жена си и на децата си. При това плаща сериозно. Там е различно, там жените искат да се женят.
– Добре, каква е разликата? – попита Петьо. – Там жените искат да се женят, а мъжете се дърпат. Тук е обратното. Каква е разликата?
– Разликата Петьо е в това, че ние мъжете мислим с оная си работа, а жената мисли с главата си. Една жена преди да си легне с теб първо ще помисли, ще помисли и преди да се омъжи за теб и три пъти повече ще помисли преди да реши да ти роди дете. Това, че може да се наложи да плащаме издръжка няма да ни откаже нас мъжете от това да правим секс. Дори и ако след секс жените ни убиват и изяждат както било при паяците, ние пак ще се натискаме да ги чукаме. Това е нашата природа и ние не можем да й се противопоставим.
– Това не е при всички паяци, а само при някой видове – уточни Петьо.
– Резултата е, че в Америка където законодателството е друго и раждаемостта е друга.
– Да, различно е – съгласи се Петьо. – Но има и друга разлика. Американските войски са в България, а не са българските войски в Америка. Може би американците просто не искат ние българите да се размножаваме?
– Добре, а защо няма български войски в Америка? – попита Гочо. – Нали това са приятелски войски. Ние с теб сме приятели. Аз ти ходя на гости и ти ми идваш на гости. Много странно би било аз да ти гостувам, а ти никога да не връщаш визитата.
– С армията е различно. Американската армия ни пази от Русия, от терористите и от всички лоши. А ние за какво сме им на Америка?
– Ние ще пазим Америка от Мексико, от терористите и от всички лоши! – възрази Гочо. – Приятелите трябва да си помагат. Щом Америка идва да ни пази, редно е ние да им върнем жеста и да отидем тях да ги попазим.
– Да, но ние не можем да си го позволим. Как го виждаш ние да издържаме българска военна база в Америка. Това би струвало ужасно много пари.
– Няма да ни струва нищо – възрази Гочо. – Нашата база ще се самоиздържа. В нашата армия има достатъчно жени, те ще проституират, а мъжете ще сводничат и ще продават наркотици. Така дори ще сме на печалба.
– Да бе Гочо, ама така за нула време цялата българска армия ще я опандизят и ще я вкарат в затвора.

– Нищо подобно – настояваше Гочо. – Ще искаме българската армия в Америка да има същия статут какъвто има американската армия в България.
– Искаш да кажеш, че ще искаме да имаме статута на окупационна армия?
– Точно така – съгласи се Гочо. – И нашата армия няма да може да бъде съдена от местните власти, а ще отговаря само пред българския съд. А както е известно българския съд още никой не е осъдил.

– Вместо да завиждаме на американците, не е ли по-добре да вземем акъл от циганите. Виж как те се размножават по-успешно и от нас и от американците. – попита Петьо.
– Така е, – съгласи се Гочо. – Странно как само за няколко години циганите от малцинство станаха мнозинство. Съотношението беше десет към едно в полза на българите, а сега е десет към едно за циганите. Възможно ли е за няколко години българите да са намалели сто пъти?
– Възможно е, – обясни му Петьо. – Просто преди няколко години беше по-престижно да си българин и затова при преброяване повечето цигани се пишеха като българи. Сега е обратното. Сега е по-престижно да си циганин и при последното преброяване повечето българи са се писали цигани. Това е причината за рязката промяна на официалната статистика. Не, че раждаемостта е толкова по-добра при тях.
– Има и нещо друго – добави Гочо. – Властта не обича българите, а предпочита циганите. Българина е лош гласоподавател. Той гласува винаги срещу властта и само гледа как да прецака политиците. Циганинът е нещо различно. Той е разбран. Дадеш му десет лева и ще гласува за когото му кажеш.
– А и земетресението от 2009 доста ни одруса – тъжно отбеляза Петьо.

През 2009 имаш голямо земетресение и много от българите бяха погребани живи в своите панелки, а циганите които живееха в самоделни колиби не пострадаха съществено. Тук-таме имаше по някой циганин, на когото покрива му е паднал на главата, но в резултат на това нямаше нищо повече от цицина.

Гочо спря и се загледа в морето от цигански колиби, които се простираха от двете страни на Пъпната връв. На времето тук имаше блокове, масивни сгради, паркове и какво ли още не. Циганите дойдоха и бавно и методично превзеха всичко. Парковете изсякоха, сградите разрушиха, за да предадат арматурата им на вторични суровини. Остана само море от колиби, без улици, без пътища, без никакъв спомен от времето когато тук е живяло българското мнозинство.

Все пак това море не беше мъртво, а напротив кипеше от живот и енергия. В далечината се виждаха мрачните панелни блокове на Обеля. Оттам се чуваше един гаден шум: Бър-р-р-р, Бър-р-р-р. Това бяха българите. Те с пневматични чукове бутаха греди и носещи колони. Ужким искаха да се разширят, но истинската им цел беше да отслабят сградите, за да са сигурни, че при следващото земетресение цялото българско малцинство ще се затрие и ще изчезне окончателно.