– Не можеш да си го позволиш – ухили му се Петьо. – Тук една циганка струва най-малко 10 хиляди евро. И то говорим за такава, която не може да краде, грозна е като смъртта, по-стара е от теб, а за допълнителни екстри като девственост и завършен трети клас, не можеш и да мечтаеш.
– Аз имам 10 хиляди евро! – гордо заяви Гочо.
– Ти нямаш в себе си пари дори и баничка да си купиш, а камо ли жена. – продължаваше да му се подиграва Петьо.
– Не е така. Забравяш, че аз имам апартамент. Вярно, това е панелка в Обеля, но струва повече от 10 хиляди евро!
– И какво ще правиш когато си продадеш панелката? Къде ще живееш? – заяде се Петьо.
– Ще отидем с новата ми жена при нейните роднини в циганската махала. Ще си сковем нещо от кашони и шперплат, като другите цигани и ще заживеем щастливо.

Така си мечтаеше Гочо, но истината е, че дори и да имаше 10 хиляди евро циганите нямаше да му продадат жена.

– Ти какво си мислиш – каза му Петьо. – Че циганите продават дъщерите си за пари? Нищо подобно, те просто искат да ги задомят изгодно. Парите, които взимат, са само гаранция, за това че жениха е заможен. Предполага се, че ако имаш 10 хиляди евро за булка ще имаш още поне 10 хиляди, за да я издържаш. Те никога не биха дали дъщеря си на голтак като теб, на когото това са му последните пари.
– Да, но аз съм здрав, мога да работя! – упорстваше Гочо.
– И какво ще работиш? – попита го Петьо. – Та ти нямаш професия. Виж ако беше джебчия или просяк на Витошка, тогава с удоволствие биха те взели за зет, ама ти си доцент в Университета. На такъв като теб жена никога не биха дали!
– Да, ама аз съм бял и моите деца ще бъдат светлички. Сам знаеш, че на пазара на булки по-светлите циганета се продават в пъти по-скъпо от мургавите.
– Ти Гочо си мислиш, че твоята сперма е уникална. Какво според теб правят циганките на околовръстното. Чукат се за по 10 лева, така ли? Нищо подобно, там те събират качествена сперма, за да родят руси и синеоки циганета.

– Добре де, – съгласи се Гочо. – ама аз няма да им казвам, че това са ми последните 10 хиляди евро. Ще хвърля пачката с пренебрежение и ще им кажа, че аз съм в бизнеса с Интернет измамите и че тези пари ги изкарвам за един ден.
– Ти си мислиш, че можеш да излъжеш тези бедни и необразовани хора, но те са много по-хитри от теб. Но дори и да допуснем, че успееш да ги излъжеш, истината е, че ти си расист и не искаш да се ожениш за циганка. Твоята мечта е да си намериш българка.
– Така е – въздъхна Гочо. – Но българките не се продават.
– Как да не се продават – възрази му Петьо. – На околовръстното е пълно с българки, които се продават!
– Така е, – съгласи се Гочо – но българските се продават за час, ако имаш много пари можеш дори да си вземеш българска за цялата нощ, но да си купиш българка за цял живот, такава опция просто няма.

Петьо, който освен от археология се интересуваше и от етнология, обясни на Гочо как стоят нещата:
– При циганите продажбата не булка е традиция, както при българите е продажбата на куче. Българин никога не би подарил куче, защото смята, че ако някой получи кучето безплатно, то той няма да го цени и няма да се грижи за него. Затова кучето не се подарява, а се продава. Може да се продаде на символичната цена от един лев, но без пари не се дава. Българина не би подарил куче, но е готов да подари дъщеря си. Защо ние се отнасяме с децата си по-лошо отколкото с кучетата, не знам.
– При нас е обратното – възрази Гочо. – И при нас се плаща брачен откуп, но при българите не плаща жениха, а обратно бащата на булката му дава зестра, затова че е благоволил да вземе дъщеря му.
– Това е много остаряло и вече никой не го спазва – каза Петьо. – Няма как да искаш зестра, при положение, че жениха ще вземе парите, ще изпие зестрата и ще зареже жената.
– Така е, – съгласи се Гочо. – На времето е имало закони, според които като си вземеш жена, то тя е твоя докато смъртта ви раздели. Сега първо я взимаш пробно, нещо като Test Drive. Някой жени от Test Drive са навъртели повече километри от такситата и пак не са се оженили. Накрая, дори и да се ожените, още на другия ден можеш да я изхвърлиш на улицата.
– Променят се законите и заедно с това се променят взаимоотношенията между хората. – допълни Петьо. – Навремето българката е мечтаела да се ожени, а българина се е дърпал. Сега е точно обратното. Мъжете мечтаят за семейство, а жените се дърпат и пропагандират свободната любов.
– Е, как жената да иска семейство, като цялата тежест на брака е оставена на нейните плещи. Ако на мъжа му писне, си вдига чуковете и изчезва. При развода той не дължи нищо, не е длъжен да плаща издръжка на жена си, а ако имат деца, те са грижа на майката.
– Да де, но ако имат деца той все пак ще трябва да им плати някаква издръжка – възрази Петьо.
– Не си запознат – възрази му Гочо. – Плаща, колкото съдът му определи, а съдът определя някаква фиксирана сума, която инфлацията бързо изяжда и след няколко години, той вече не плаща почти нищо.
– Не е така, както има минимална работна заплата и минимална пенсия, така има и минимална издръжка. Той не може да плаща по-малко от минималната издръжка.
– Може да не може, ама може – настояваше Гочо. – Когато минималната издръжка се увеличи мъжете не започват автоматично да плащат повече. Първо майката трябва да заведе дело в съда и да осъди бащата.
– Е, да – съгласи се Петьо. – Но това е тривиално административно дело. Ясно е, че майката е права и че щом издръжката вече е под минималната, съдът трябва да я увеличи.
– Да, тривиално е, но за няколко лева не си струва да се завежда дело и издръжката си остава под минималната.
– Това е странно – вдигна рамене Петьо. – Когато се повиши минималната работна заплата всеки работодател е длъжен да се съобрази и автоматично да повиши заплатите на работниците си. Не е нужно всеки работник, да завежда дело и да съди работодателя си, за да му даде той това което така или иначе е длъжен да му даде.