– Това е друго, това е кръводаряване – отбеляза Петьо.
– Ми няма да го наричаме продажба на деца, а даряване на деца.
– И как ще е даряване, след като ще дадеш детето си на този, който плаща най-много?
– Кой казва, че ще няма да гледам на кого го продавам. Ще се поинтересувам как ще живее детето ми при този човек, дали ще го обича, дали ще му даде образование и чак накрая ще се поинтересувам колко ще кихне!
– Да продадеш детето си е отвратително и долно! – запротестира Петьо.
– Напротив – контрира го Гочо. – Да дариш дете е като да дариш бъбрек! Ти даваш част от себе си, за да помогнеш на човек, който е в нужда. Това е изключително благородно!
– По твоята логика трябва да разрешим и сурогатното майчинство – запротестира Петьо.
– Ами разбира се, какво по-благородно от майчинството! – съгласи се Гочо. – Повечето майки раждат собствените си деца, но тази която предоставя утробата си, за да помогне на други хора е достойна за още по-голямо уважение.
– А, не се ли замисляш за моралните проблеми? Едно дете ще има две майки. Една биологична и една която го е родила. А колко мъчно ще й бъде на сурогатната майка да се раздели с детето, което е износила и да го даде на биологичната, за да го отгледа?
– Ами този проблем не е от вчера. Сурогатната майка е нещо ново, но от векове съществува институцията на дойката. Дали ще дадеш под наем утробата си или циците си, разликата не е чак толкова голяма. Когато едно дете има дойка, то на практика има две майки и ги обича и ги цени и двете. Нормално е, когато дойката се разделя с детето, което е откърмила да й е мъчно. Ами аз и ти, на нас не ни ли е мъчно, когато нашите студенти завършват и ние се разделяме с тях. Студентите за нас това са нашите деца и раздялата с тях е трудна, но кой е казал, че ние се разделяме веднъж и за винаги. Много от бившите ни студенти минават и се обаждат, с много от тях поддържаме връзка.
– Ако се разреши продажбата на деца ще има бебета, за които ще се плащат баснословни суми и такива, които никой не иска да ги вземе! – отсече Петьо.
– Ми то и сега е така – отбеляза Гочо – Само дето парите от продажбата не ги взимат родителите, а социалните работници. А не е ли така с жените. Има красавици, които не могат да се отърват от ухажори, а има такива, които никой не забелязва. Такъв е живота! Живота е несправедлив и затова е интересен. Равноправието всъщност е скука!
– Ти би ли продал детето си на някой, който да го осинови? – попита Петьо.

– Защо точно аз? – контрира Гочо. – Аз нямам нищо за продаване, но представи си двама, които са се влюбили още в училище и леко са съгрешили. Момичето е забременяло, но те двамата още не са готови да създадат семейство и дом за детето си. Трябва да решат, дали момчето да намери пари и да плати аборта на момичето или да запазят живота на детето си, да го продадат, а с парите да си поживеят? Защо при циганите да можеш да си купиш жена и дете, а при нас българите да не може?
– Моля ти се, недей да ни сравняваш с тези прости необразовани хора, за които думата морал няма никаква стойност! – запротестира Петьо.
– Циганите са много по-напред от нас – тъжно отбеляза Гочо. – Затова тяхно е бъдещето, а наше е миналото.

– Циганите са мързеливи и не искат да работят! Бъдещото не е тяхно. Те не могат без нас, защото няма да има кой да им работи и кой да ги храни.
– Циганите не са мързеливи! Погледни този мангал, който с чук разбива този железобетонен стълб. Цял ден той ще блъска и накрая ще извади арматурата, ще я продаде като старо желязо за 5 лева и ще отиде в кръчмата да се напие. Той може да се хване да работи при някой българин и за много по-лека работа ще получи много повече пари. Да, но той не иска да има господар, той иска сам да си е началник.Ти би ли вършил толкова тежка работа, за такова ниско заплащане.
– Не, дори когато един циганин краде той извършва много по-тежка работа от мен като професор по археология и получава много по-малко пари от мен.
– Така че циганите не са мързеливи, те просто са различни от нас. Най-работливото животно е мравката, но за нас царят на животните е лъвът, който по цял ден лежи и мързелува. Ние сме издигнали работата на пиедестала на абсолютната ценност, а много скоро ще се окаже, че това е толкова безсмислено колкото вдигането на тежести във фитнеса.
– Труда не е безсмислен, вдигането на тежести също не е! – запротестира Петьо. – Който не работи няма да яде! Труда е висшата ценност. Без труд ние не можем да съществуваме, а и да можехме нашето съществувание би било безсмислено!
– Трудът е една отживелица! – отбеляза Гочо. – Ние искаме да превърнем тези весели и щастливи създания циганите в скучни работяги като нас българите, защото без труд не можело. Да, ама истината е, че може и без труд!
– Вярно, че циганите са весели и щастливи – съгласи се Петьо. – Дай им само да пеят и да танцуват. Но ако те не работят, ако и ние престанем да работим, тогава кой ще работи?

(продължава)