Както често се случва в живота, когато всички проблеми са решени, тогава идва последната непреодолима пречка. Така стана и в този случай. Тъкмо Джони си тананикаше весело, когато му съобщиха, че Гочо е отказал да се жени за Ани. Казал на агент 0013, че вече не обича въпросната дама и че няма никакво намерение нито да се жени за нея, нито да се размножава с нея.

 – Защо, защо ние, мъжете, сме толкова непостоянни? – вайкаше се директорът на ЦРУ.
 – Така е с любовта – успокои го Франк. – Днес си влюбен и не можеш да живееш без любимия човек, а утре гледаш същия този човек и се питаш: „Боже, какво ли съм видял в тази крава?“

***

На другата сутрин Франк отново цъфна в кабинета на мистър Джонсън. Явно, че въпросът за създаването на Изкуствения Интелект живо вълнуваше младото инженерче, защото той цяла нощ не беше спал и дори на няколко пъти се беше опитал да дойде да досажда на директора на ЦРУ, но охраната не го допусна. На Джони му беше писнало от съветите на главния инженер на Onlysoft и затова беше наредил на охраната учтиво да го отпраща.

И все пак, на сутринта Франк тържествено беше въведен в кабинета на директора, където Джони го посрещна със самодоволна усмивка:
 – Успяхме! Справихме се с поставената ни задача! Както винаги, докато вие, мързеливците от Onlysoft, спинкахте в креватчетата си, ние, професионалистите от ЦРУ, работихме. Не спахме цяла нощ, но решихме задачата, за която вие твърдяхте, че била нерешима!

 – Какво се случи? Коя задача решихте? – попита Франк с треперещ глас. В този момент устата на инженера пресъхна, а колената му се разтрепериха.
 – Гочо кандиса! Успяхме да придумаме този тъпак! Вие твърдяхте, че не можем да се справим, че той нямало да издържи на интервюто, че нямало с какво да го подкупим, но аз и моите служители отново доказахме, че сме професионалисти, и решихме задачата.

 – Но как, как успяхте да го излъжете? – простена Франк.
 – Благодарение на Маман. Тази жена е гений! Всички ние я мислим за една обикновена курва, но тя е мъдрец, чиито гениални прозрения ще останат в историята.

Франк пропусна това покрай ушите си. Явно беше, че Джони знае, че разговорът им се подслушва, и използва случая, за да каже нещо, с което да се подмаже на Черната Вдовица. Главният инженер на Onlysoft също не изпускаше подобни случаи, за да целуне задника на Маман, но днес не му беше до това. Затова Франк само подкани Джони да продължи разказа си:
 – И какво ви каза председателката?
 – Тя също като Архимед си лежала във ваната, в момента когато я е осенила гениалната идея. Тогава тя ми се обади и ми каза: „Джони, опитай да говориш с Гочо като с човек. Обясни му колко е важно за цялото човечество той да ни даде формулата на Изкуствения Интелект и го попитай какво той би искал в замяна срещу тази формула“.

„Адски гениална идея, няма що! – помисли си Франк. –Обаче, за да влезе в историята редом до Архимед, тя трябваше да тича гола по улицата и да вика: Еврика, еврика!“

Уви, Маман не беше достатъчно емоционална за подобен жест, а това е жалко, защото тя определено има какво да покаже. Освен това голата председателка би била много по-приятна гледка от дъртака Архимед.

 – И какво му предложихте на Гочо? – попита Франк.
 – Първо му разказах за ледниковия период и му обясних, че след няколко години ще загинат около седем милиарда души. Казах му, че ако имаме формулата на Изкуствения Интелект, ще можем да спасим сто милиона.
 – И той какво ви отговори? – прошепна Франк.
 – Каза ми, че щом ще умрат седем милиарда, сто милиона повече или по-малко са без особено значение.
 – Интересно – оживи се Франк. – Този Гочо все пак не е чак толкова глупав, за колкото го мислим.
 – Аз му обясних, че не е важно колко ще умрат, а колко ще останат и че в единия случай ще останат сто двадесет и пет милиона, а в другия само двадесет и пет.


 
<<Предишна         Страница 93 (от общо 136)         Следваща >>