– Искаш да кажеш, че с цел превенция от такива болести Ани си е изрязала половите органи?
 – Е, не всичките полови органи, а само детеродните. Тоест може да се чука, но не може да ражда.
 – Това е хитро – замисли се Джони. – Хем не забременява, хем венерическите й болести са по-малко.
 – Лошото е само, че при това положение Гочо няма да иска да се ожени за нея.
 – Няма проблем – усмихна се Джони. – Преди малко ми докладваха. Ани е била достатъчно умна, преди да се подложи на тази операция, да замрази няколко свои яйцеклетки. В момента наш екип е изпратен да донесе яйцата на Ани. Ще вземем сперма от Гочо и ще направим процедурата инвитро.
 – Добре, но Ани не само, че не може да забременее. Тя въобще не може да износи бебето.
 – И за това е помислено – каза Джони. – Ще поставим яйцеклетката в един от нашите специални агенти, който ще я износи.
 – Ако сте решили да възложите и тази задача на агент 0013, то ще трябва да научите бебето да бозае силикон.

Франк сякаш се дразнеше от това, че всички проблеми се решаваха със светкавична бързина, и затова ненужно се заяждаше с директора на ЦРУ.

Настъпи кратко мълчание. Инженер Христов си представи чудовището, което би се получило, ако кръстосат български математик с чалга певица, и потръпна от ужас. Джони също потръпна, но не от някаква подобна мисъл, а от това, което му съобщиха в слушалката. Той се обърна към Франк и каза:
 – Случило се е голямо нещастие. Някой е откраднал яйцата на Ани.

На кого ли му бяха изтрябвали нейните яйца? Въобще случваха се странни неща. Първо някой се опита да убие Гочо, а сега някой крадеше яйцата на Ани. Дали пък няма някой, който да иска да им попречи да разберат формулата на Изкуствения Интелект? Тези от ЦРУ не са особено умни, но Джони определено започваше нещо да подозира.

 – Явно нещата няма да станат толкова лесно, колкото ни се иска – въздъхна Франк.
 – Нищо подобно – ухили се Джони. – Решението е намерено. Току-що ми докладваха. Не са ни нужни нейните яйцеклетки. Нашите учени вече са в състояние да направят бебе от която и да е човешка клетка. Ще вземат една обикновена клетка от вагината й и ще вкарат ДНК-то на Ани в една яйцеклетка, взета от агент 0013. Резултатът ще е яйцеклетка с наследствената информация на Ани. Само да те питам – изгората на Гочо вагина поне има ли?
 – Няма проблеми – каза Франк. – Има си вагина, разбира се, но защо ще взимат ДНК оттам, щом всяка клетка е подходяща?
 – Не знам, изглежда, че оттам им е най-лесно. Тяхна си работа.

 – Нещо цялата тая работа ми изглежда съмнителна – зафилософства Франк. – В човешките клетки има 46 хромозоми, които са разделени на 23 двойки, докато в яйцеклетката има само 23 хромозоми, тоест от всяка двойка по една хромозома. Как вашите специалисти ще изхвърлят 23 от всичките 46 хромозоми?
 – Имаме си технология за това – важно заяви Джони. – Тук идва и най-хубавото в цялата работа. При това изхвърляне няма да махаме случайна хромозома, както е в природата, а ще подберем възможно най-добрата комбинация, така че резултатът от кръстоската между Гочо и Ани да не е чак толкова трагичен, колкото очакваш.
 – Искате да кажете, че това, което ще направите, няма да е тяхно дете, а ще е някакъв биоробот?
 – Нищо подобно. Детето ще си е тяхно. Да вземем например цвета на очите. Те и двамата са чернооки, но всяко четвърто тяхно дете ще е синеоко.
 – Защо? – попита Франк.
 – Защо, не знам защо, нещо там с гените и хромозомите. Важното е, че ние ще им направим синеоко бебе от първия път, без да ги караме да раждат три чернооки преди това.

Франк разбра, че Джони си няма и понятие от генетика, но въпреки това беше готов да запретне ръкави и да започне да се бърка в божиите работи. Той смяташе, че го прави за добро и че по този начин ще създаде нещо що-годе приемливо, но всъщност щеше да създаде нещо наистина ужасно. Представете си човек без дефекти, какво може да е по-лошо от това?