– И какво каза Гочо?
 – Каза, че двадесет и пет милиона са предостатъчни, за да оцелее човечеството. Ние вече сме преживели много ледникови периоди, като в такъв момент хората са били много под един милион, но това не е било проблем за оцеляването им.
 – Всъщност и аз мисля така – каза Франк. – Какво, като останем двадесет и пет милиона? По-добре е да имаме малка интелигентна компания, отколкото една планета, претъпкана с глупаци.

Джони продължи разказа си, без да обръща внимание на еретичните мисли, които се въртяха в главата на Франк:
 – Тогава се обадих на Маман и отново я попитах какво да правим. Тя ми каза, че сто милиона звучи твърде абстрактно. За да се трогне Гочо, трябва тези хора да добият лице. Каза ми да му дам примери на конкретни хора, които биха оцелели единствено и само ако имаме Изкуствен Интелект.
 – И вие какви примери му дадохте? – попита Франк.
 – Казах му, че той ще е един от тези сто милиона, но това за съжаление не го впечатли особено. След това му казах, че животът на неговите приятели Петьо и Тошо зависи от това, дали ще имаме формулата на Интелекта. Уви, дори и това не го трогна.
 – Но вие сте го излъгали! – запротестира Франк. – И Гочо, и приятелите му са в онези седем милиарда, които ще умрат от глад независимо от това, ще има ли Изкуствен Интелект или няма да има. Те и сега са почти умрели от глад, а какво остава, когато започне ледниковият период.
 – Така е, излъгах го – съгласи се Джони, – но това е благородна лъжа.

„Откога пък станахте такива благородни“ – помисли си Франк.

Джони подслушваше всички разговори, но мисли все още не можеше да чете. Затова той продължи разказа си, без да знае какви мисли се въртяха в този момент в главата на Франк.

 – Като видях, че няма да стане с приятелите му, реших да му покажа снимките на сто чалга певици, чийто живот зависи от това, дали той ще се съгласи да сътрудничи с нас.

 – И това подейства ли? – нервно попита Франк.
 – Това определено подейства. Гочо внимателно разгледа стоте снимки, които му бях дал, и попита дали мога да му дам още информация, за да научи повече за въпросните певици. Аз веднага му дадох още снимки, за да може да опознае момичетата по-детайлно.
 – Как така по-детайлно? – попита с недоумение Франк.
 – Много просто – отвърна му Джони. – На първите снимки, които му бях дал, момичетата бяха полуголи, а на вторите бяха така, както майка ги е родила.
 – И какво стана? – попита Франк, който вече губеше търпение.
 – Ами, Гочо разгледа новите снимки още по-внимателно и накрая каза, че според него тези момичета имат достатъчно подкожна мазнина и вероятно няма да бъдат измежду загиналите от глад и студ.
 – И вие какво му отговорихте? – поинтересува се Франк.
 – Нямаше как, аз му обясних, че това, което вижда под формата на цици и устни, не е подкожна мазнина, а силикон.
 – Значи снимките не са били точно така, както майка ги е родила, защото тя едва ли ги е родила заедно със силиконовите импланти – засмя се Франк. – А вие мистър Джонсън, не можахте ли да намерите сто чалга певици с истински цици?
 – Ти луд ли си? Откъде да му намеря такива? Пък и да бях намерил, нямаше да ги хареса. Той е много против силикона, ама точно по такива си пада.
 – Добре де, и какво стана, когато Гочо разбра, че чалга певиците не са съвсем истински?

Джони изскърца със зъби и каза:
 – Нищо, намръщи се и каза, че много би искал да помогне на тези момичета, но за съжаление нищо не можел да направи за тях.
 – Така е – въздъхна Франк. – Фалшивите цици са като фалшивите долари. Радваш им се, докато ги мислиш за истински, но като разбереш измамата, се чувстваш излъган и прецакан.

Джони не обърна никакво внимание на философското прозрение, споходило Франк, а продължи разказа нататък:
 – Когато разбрах, че в дебелата му глава няма да влезе това, колко важно нещо е Изкуственият Интелект, реших да го попитам какво би искал в замяна на формулата.
 – Колко пъти ще ви обяснявам, че Гочо не знае формулата? – запротестира Франк. – Машината на Времето каза, че той евентуално притежава потенциала да измисли тази формула, но като му гледам тъпата физиономия, си мисля, че този път машината нещо е прегряла и дълбоко се е заблудила.