И така, докъде бяхме стигнали? А, да, Гочо бръкна под блузката на русата мадама и в този момент се случи чудо. За пръв път през живота на Гочо се случваше той да държи цици и това да не му доставя удоволствие! Вярно, беше минало много време, откакто Гочо за последно беше докоснал женска гръд, но той още помнеше, че циците са нещо мекичко и много приятно за пипане. Тези цици бяха различни, бяха твърди и някак си не можеха да бъдат смачкани. Сякаш това не бяха гърдите на жива жена, а на надуваема кукла. Не че Гочо някога е имал пари да си купи надуваема кукла, но като малък имаше топка за волейбол, която беше също толкова твърда и никак не беше приятна за пипане.

В следващия момент Гочо осъзна жестоката истина. От ЦРУ му бяха пробутали агент с фалшиви цици! Шокът и разочарованието му бяха огромни, но той не се мъчи дълго, защото секунда по-късно очите му се затвориха и той заспа.

Сигурно си мислите, че това, че от ЦРУ са изпратили агент със силиконови цици, не е случайно. Вероятно зад всичко това съзирате костеливата ръка на световната конспирация. Всъщност от ЦРУ нямаха нищо против да му изпратят мадама с истински цици. Дори проблемът не беше в това, откъде да му намерят такава мацка. ЦРУ е най-великата организация. Нейните агенти са в състояние да убият президента на Русия по всяко време на денонощието, стига да получат такава заповед. В ЦРУ могат всичко, те могат дори да намерят истинска мадама и да я пратят при Гочо. За съжаление проблемът не е при тях, а при нашия доцент. Той години наред е гледал порно и така се е извратил, че ако му бяха пратили истински цици, то той нямаше да им обърне никакво внимание. Нямаше да клъвне на въдицата и нямаше да последва агента до лимузината.

Въобще истината за силикона е по-сложна, отколкото си мислите.

***

Гочо се събуди на някакво много странно място. Изведнъж в него се появи странното усещане, че вече не е в Созопол. Незнайно защо му се струваше, че се е събудил в Страната на неограничените възможности. Това е твърде невероятно, защото си спомняше как заспа в една лимузина, която беше паркирана на созополския плаж.

Няма как от Созопол да се е телепортирал в Щатите, но въпреки това странното усещане продължава да го гложди. Всичко около него е някак си твърде американско. Намира се в някакво помещение без прозорци, дали е мазе или небостъргач, никой не може да му каже. Все пак това не е някое мръсно и мрачно балканско мазе, с каквито Гочо е свикнал. Това помещение е много различно. Цялото е окъпано от ярка изкуствена светлина и освен това е невероятно чисто. Наоколо Гочо не вижда нито един микроб. Не само че не ги вижда, микроби действително няма. Отвсякъде струи чистота. Всичко е стерилно – подът, таванът, странната апаратура и най-вече смешното плешиво човече, което се взира в един от мониторите.

Вие вече се досещате, че странното място е централата на ЦРУ и че смешното плешиво човече е Джони, който се подготвя за изпълнението на важна задача, поставена му лично от Маман.

За какво мисли в момента Джони? Може би за предстоящата задача? Не, не мисли за това. Може би си мисли за програмата за унищожаване на българите? Не, в момента въобще не му е до това, а и тази програма остана на заден план във връзка с изникналите по-спешни проблеми. В момента Джони си мисли колко приятно е чувството на облекчение, което човек изпитва, след като е посетил тоалетната по голяма нужда. Както виждате, понякога великите хора във велики моменти си мислят за съвсем обикновени житейски неща.

Джони забеляза, че обектът се е събудил. Трябва да започне интервюто преди още Гочо да се е стресирал. Джони обича работата си и държи да изпипа всеки детайл. Особено важно е обектът да не се подлага на излишен стрес. Можеше да изпрати няколко яки момчета, които да хванат Гочо и да го натоварят на самолета за Щатите, но това не е в стила на мистър Джонсън. Вместо това той изпрати една очарователна блондинка, която да го подмами. Такъв си беше Джони, обичаше да пипа с кадифени ръкавици.