Тъкмо Джони да започне работа, в стаята нахлу Франк и яростно извика:
 – Веднага прекратете разпита! Обектът няма да издържи!

Джони направи знак на инженерчето да не оревава орталъка и ловко го избута навън от стаята.

В този момент мистър Джонсън беше направо бесен. Как може този невежа от Onlysoft да нахлува в кабинета му и да стресира обекта! ЦРУ и Onlysoft работеха в тясно сътрудничество и координация, но явно нещата бяха отишли твърде далеч.

 – Как така обектът няма да издържи? – ядосано попита Джони. – Как си позволяваш да нахлуваш в кабинета ми, докато работя?
 – Обектът няма да издържи! – задъхано повтори Франк. – Машината на времето предсказа, че Гочо няма да издържи на изтезанията и ще ритне камбаната, преди да ни е свършил работа.
 – Глупости, ние тук да не сме някакви обикновени садисти! Тук всичко е поставено на научна основа. Следим кръвното налягане, пулса и още стотина други характеристики. Няма как да ритне камбаната, без аз да съм му разрешил. Досега не съм изпуснал никого, няма да изпусна и този здравеняк.

В този момент Джони гледаше много лошо. Той не е обикновен разузнавач, а преди всичко творец. В момента той се чувства като художник, на когото му издърпват платното от ръцете. Представете си Микеланджело, който стои пред мраморния блок и се готви да извае шедьовъра си Давид. Как би се почувствал той, ако точно в този момент отнякъде изскочи някой гаден жрец и му изкрещи: „Не започвай! Звездите предсказаха, че още при първия удар на длетото мраморът ще се пръсне на безброй парчета!“

Въпреки всичко Джони не можеше да не се подчини. Всички вярваха на тъпата Машина на времето и той не можеше да пренебрегне нейното предсказание. Освен това не беше съвсем вярно, че никого досега не е изпускал. Джони още си спомняше един проклет старец, който твърдо беше решил да надделее и да не каже нищо. Е, старецът каза доста, но успя да се измъкне преди края на интервюто.