– Добре, кажи на вашите, че си си взела изпитите, и те ще са спокойни – каза Гочо, който много искаше да помогне по някакъв начин.
 – Не може – намръщи се Ани. – Ще видят в книжката ми, че ги лъжа.
 – Тогава напиши в книжката, че изпитите са взети. Когато ти потрябва действително да отидеш и да се явиш на изпит, ще си загубиш книжката и ще си направиш нова.
 – Ама може ли така? – зарадва се Ани.
Той вдигна рамене в знак на съгласие.
 – А ти можеш ли да ми го напишеш? – каза тя и му подаде студентската си книжка.
 – Може – съгласи се Гочо. – Колко да ти пиша?
 – Ами, ти за колко ме оценяваш по солфеж?
Гочо погледна към дълбокото деколте на Ани и убедено каза:
 – Аз, така, както те гледам, те оценявам за отличен!
 – Не, не – запротестира Ани. – Никой няма да повярва. Пиши ми три!
 – Хайде поне четири – предложи Гочо.
 – Добре, нека по солфеж да е четири и три по оперно пеене.
 – Аз съм сигурен, че ти си много добра в оперното пеене. Дай да пишем поне пет.
 – Е, добре – отстъпи Ани. – Нека да е четири по солфеж и пет по оперно пеене.

***

Седмица по-късно Гочо отиде на гости при приятеля си Петьо. На масата видя вестник „Политически анализи“. През 2010 това беше единственият вестник, който излизаше в България. Допреди няколко години имаше десетина различни вестника, в които пишеше едно и също. Когато дойде кризата, Мъдреците прецениха, че е безсмислено да печатат десет пъти едно и също, и затова редуцираха вестниците до един.

По принцип Гочо вестници не чете, но този път беше заинтригуван от заглавната страница. Водещата статия беше посветена на Ани. С големи букви пишеше: „Нова звезда изгрява на попфолк небосклона!“ Материалът беше богато илюстриран със снимки на Ани, която излиза гола до кръста от басейна на главния редактор. Като казваме богато илюстриран, нямаме предвид броя на снимките, а информационното съдържание, което те носят.

Текстът на статията далеч не беше толкова интересен, колкото снимките, но все пак Гочо се зачете. Вътре пишеше: „Ани следва оперно пеене в Софийския университет. Тази сесия тя успешно е взела всичките си изпити и има пет по солфеж и шест по оперно пеене“.

Гочо не можеше да повярва на очите си! Това беше фалшификация на фалшификата. Някакъв нагъл журналист беше взел оценките, написани от Гочо, и съвсем небрежно ги беше увеличил с по една единица.

През 2010 никой вече не вярваше на вестниците, по-точно никой вече не вярваше на единствения вестник. Въпреки всичко, Гочо не очакваше да види своята лъжа изопачена в още по-голяма измама. Той се замисли дали сред всичките тези лъжи няма някой ден да се роди някоя истина. В логиката отрицанието на лъжата е истина. Може би по този път истината някой ден ще стигне до вестник „Политически анализи“. Тогава главният редактор ще бъде уволнен и вместо да снима чалга певици как се къпят в басейна на скъпата му вила, ще чисти басейните на още по-големите лъжци.

***
Папата се пазари за анатема
Маман иска от Арнолд да играе летеца
***

През това време Гочо се провираше към дома си. Сега той си мислеше какво да прави с лучената супа, която беше приготвил. Би било хубаво да я сподели с някого. Ех, ако Ани беше се съгласила да се омъжи за него, сега можеха да са заедно и да сърбат лучена супа.

Гочо се опита да пропъди тъжните мисли за поредната отрязала го жена и си помисли, че на света трябва да има поне един човек, който да е по-нещастен от него. В този момент Гочо видя бай Георги, който седеше пред блока и се правеше на незабележим.