– Давай по-накратко, че заседанието доста се проточи – заповяда председателката.
 – До края на тази година планираме да направим разводите повече от браковете – похвали се директорът на ЦРУ.
 – И как ще стане това? – обади се Айнцвайн. – За да се разведе някой, първо трябва да се е оженил. Няма как разводите да станат повече от браковете.
 – Всъщност има как – усмихна се Джони. – Ще въведем задължителни предбрачни договори. Това са договори, които уреждат условията по развода. По този начин хората ще започнат да се развеждат още преди да са се оженили. Така ще има по-малко женитби, следователно по-малко деца.

Джони очакваше да го похвалят за тази нова инициатива, но Маман каза:
 – Не, няма да въвеждаме задължителни предбрачни договори. След няколко години ще умрат около седем милиарда. Дали ще са седем или осем, е все тая. Няма да ограничаваме повече размножаването и ще оставим селяндурите да си живеят щастливо в оставащите им две години.

След като изрече тези мъдри слова, Маман направи знак, че заседанието е приключило, и излезе от залата.

***

На другия ден Ани действително се обади на Гочо. Малко по-късно те се срещнаха на улицата пред блока на Ани. На Гочо му се наложи да почака около час, но за Ани това си беше едно съвсем нормално закъснение. Днес тя не е гола, но деколтето й е толкова дълбоко, че сега Гочо вижда много повече от вчера, когато Ани беше увита само с пешкир. Гледката леко го е смутила и в момента той не може да продума нито дума.

 – Гочо, искам да те попитам нещо – заговори Ани. – Ти нали преподаваш нещо в Университета?
Гочо кимна утвърдително и Ани продължи:
 – Искам да ми уредиш да си взема изпитите. Тази сесия имам солфеж и оперно пеене. Аз ще си платя колкото трябва, но просто не знам на кого да дам парите.

Гочо въздъхна тъжно – Ани не го търсеше за секс, а за някакъв си банален житейски проблем. На всичкото отгоре той не можеше да й помогне, което допълнително намаляваше шансовете му да получи секс.

 – За какво ти е да си даваш парите? – попита Гочо. – Тези изпити и да ги вземеш, и да не ги вземеш, е все тая.

Гочо добре знаеше, че Университетът се е превърнал в печатница за дипломи, които се продаваха на кило и практически нямаха никаква стойност. Вярно, можеше да се купи изпит от преподавател, но много по-евтино излизаше да се плати на чиновника, който вписва оценките в главната книга. Дори и това никой вече не го правеше. Хората си купуваха готови дипломи с всичките изпити, както си му е редът.

 – Ами трябва ми заради нашите – каза Ани. – Ако разберат, че не съм взела нито един изпит, ще ме убият.

Явно родителите на Ани бяха от онези стари българи, които още вярват, че образованието е ценност, и държат дъщеря им да се изучи.

 – Не мога да ти помогна. Факултетът по оперно пеене е съвсем нов и аз не познавам хората, които преподават там.

Действително в този нов факултет бяха назначили някакви педераси с обици и меки китки, които Гочо не познаваше и не желаеше да познава. Университетът, като всяка уважаваща се печатница, е ориентиран към пазара и печата най-много от тези дипломи, които се продават най-добре. През 2010 вече имаше дипломи за манекен и фотомодел, както и за попфолк певици и продуценти. Дипломите за попфолк продуценти много се търсеха, защото в тази специалност се изучаваха основите на сводничеството. За съжаление се оказа, че чалга певиците нямат интерес към дипломиране в областта на попфолка, а предпочитат да получат дипломи за оперни певици. Не че някоя от тях някога беше ходила на опера, просто операта им се струваше нещо по-сериозно и по-престижно. Това наложи факултетът по попфолк да се преименува на факултет по оперно пеене. Именно там се беше записала да следва Ани и там трябваше да взима изпити.