Вместо да се къпе, Гочо се облече набързо и тръгна към центъра за кръводаряване. И без туй къпането се беше превърнало в доста скъпо удоволствие, откакто Безкрачко беше приватизирал водоснабдяването. Особено за един доцент къпането си беше непосилен лукс.

В България обществото имаше много интересна структура. На върха на обществената пирамида стояха престъпниците, наречени още мутри, а на дъното бяха университетските преподаватели, наречени още будали. Гочо преподаваше Необикновени Диференциални Уравнения в Софийския университет. Това беше някаква математика, непонятна никому, в това число и на доцент Гочев. Въпреки ниския си социален статус, Гочо за щастие приличаше по-скоро на престъпник, отколкото на университетски преподавател, и поради тази причина хората на улицата се отнасяха към него с нужното уважение.

Българското малцинство се състоеше предимно от стари моми и стари ергени. Гочо не правеше изключение. Той беше на 48 години и макар да беше сравнително запазен, вероятността да се ожени беше точно толкова, колкото да стане президент на Съединените щати.

В България периодът на чифтосването продължаваше докъм шейсетата годишнина и завършваше със смъртта на индивида. В другите страни този период се наричаше тийнейджърство и завършваше към двадесетата година, когато хората създаваха семейства и започваха да правят деца. Българите не създаваха семейства, нито деца и затова мъжете на четиридесет-петдесет години се държаха като тийнейджъри и налитаха на бой при първа възможност.

Когато тази сутрин Гочо се опита да излезе през вратата на блока, се оказа, че някакъв престъпник е паркирал джипа си точно пред входа и Гочо трябваше да избира между това да пропълзи под или да прескочи над мутро-возилото. Етикетът изискваше да пропълзи, но Гочо го беше страх, че неговият пищен тумбак ще се заклещи, и затова предпочете да мине отгоре.

Гочо мина през капака, като леко го изкриви, и скочи от другата страна, грациозен като бременна слоница. Тогава срещу него се изправи въпросният престъпник, чието возило беше станало жертва на Гочовите килограми. Собственикът на джипа беше едно много симпатично и младо момче. Вярно е, че то беше престъпник, но в България това не беше голям грях, защото в тази страна всички бяха престъпници. Местното законодателство съдържаше толкова много безумни закони, че дори и най-честният и хрисим човек рано или късно ставаше престъпник. По-точно това ставаше при навършване на пълнолетие, защото до 18 българите бяха малолетни престъпници. Разбира се, благодарение на демографския срив въпросът с малолетните престъпници се реши от само себе си, защото те изчезнаха заедно с децата.

Та въпросният престъпник се изправи пред Гочо и плахо попита:
 – Ти защо минаваш през колата?

Това не беше правилно по етикет. Правилата изискваха момчето да налети на бой срещу дангалака Гочо, но съотношението беше 60 към 110 килограма и момчето реши, че стриктното спазване на етикета не е в негова полза.

Гочо веднага разбра, че до бой няма да се стигне, но и словесният дуел не беше за изпускане.
 – Тази кола твоя ли е? – контраатакува Гочо. При дуел най-добрата защита е нападението, независимо дали дуелът се води с думи, шпаги или юмруци.
 – Ами да – отстъпи момчето. Това беше грешка, не стига че му изкривиха капака, а сега щяха да го изкарат виновен.
 – А ти защо си спрял тук? – продължи атаката Гочо.
 – Ами аз къде да спра? Навсякъде е заето – заоправдава се собственикът на злополучното возило.

На Гочо му домъчня и смени агресивния тон с назидателен:
 – И ти си прав, но и да ти минават през колата, не е добре. Хайде, аз съм слаб и атлетичен, но ще мине някой дебелак с груби обуща и ще ти издраска боята!
Момчето направи последен опит да срази Гочо с логичен аргумент:
 – Толкова много хора минаха и всичките пропълзяха отдолу, само ти мина отгоре.