Мина цял месец, докато се изредят всичките глупаци с тъпите си задачи, и чак тогава Франк успя да се пребори да пуснат проблема с глобалното затопляне. Задачата беше сложна и машината щрака цяла седмица, докато успее да изчисли какво ще е влиянието върху климата на всичкия въглероден двуокис, дето сме изцвъкали в атмосферата.

Тази вечер пред компютъра са се събрали Маман, заедно с Франк и Джони и чакат да научат какво е бъдещето на човечеството. Франк очевидно много се вълнуваше. Целият се беше зачервил и пристъпяше нервно от крак на крак. Той се доближи за пореден път до машината, погледна в монитора и каза:
 – Още малко, още десетина минути и ще имаме резултат.

Маман и Джони определено не споделяха неговия ентусиазъм. На тях им беше доста безразлично дали през следващите години ще стане малко по-топло или малко по-студено. Всъщност Маман би предпочела да стане по-топло, защото тя обича да носи тоалети с дълбоко деколте и гол корем. Затова тя би предпочела затопляне пред застудяване, но, разбира се, зимните й тоалети също не бяха за изхвърляне. На Джони му беше абсолютно безразлично, защото той никога не излизаше на открито и винаги стоеше в помещение с климатик. Той мразеше дори и прозорците. За него неоновата светлина е приятна и успокояваща, а слънчевите лъчи – досадни и дразнещи. Защо Джони изпитваше такава омраза към природата? Ами много просто, защото в началото на шпионската си кариера той се беше нагледал на комари, кал и природа. Това му стигаше и той не желаеше повече да контактува с външния свят, освен ако това не се налага по екстраординарни причини. Сега той е тук и чака да научи какво ще стане с климата не защото това го интересува, а защото шефката е дошла, а той трябва да се върти около нея и да й целува задника, ако иска да си запази работата.