Както казахме, Съветът беше осъзнал опасността, която създават контактите между хората, и беше създал Закона за защита на личните данни. Този закон забраняваше съхраняването на имена на хора, телефонни номера, адреси и всякаква друга информация, която би могла да доведе до контакт и евентуално до размножаване. Сам по себе си този закон не би се справил с проблема, защото винаги ще има достатъчно много хора, които са готови да го нарушат и да издадат нелегален телефонен указател. Много по-важна от закона беше съпътстващата го пропагандна кампания, която обясняваше за тава как ние трябва да крием личните си данни и колко страшно би било, ако тази информация попадне в ръцете на непознат. За да бъде по-ефективна пропагандата и за да се създаде нужната психоза, от време на време телевизията показваше как някакъв наивен човечец е споделил личните си данни с непозната блондинка и в резултат на това тя, вместо да му звънне по телефона, е отишла при нотариус и е преписала на свое име цялото му имущество. Разбира се, в тези случаи нотариусът и държавата не носеха никаква отговорност, а вината беше изцяло на глупака, който е имал наивността да сподели с непознат как се казва и къде живее.

Много се отклонихме от свалката на Гочо, а именно за това идеше реч. Той, въпреки простоватия си вид, не беше глупав и имаше идея как да заобиколи Закона за защита на личните данни и как да се запознае с брюнетката с едричкия задник. Гочо дори беше разработил техническо средство, което да му помогне за осъществяването на първия контакт. Както при риболова, така и при свалките техническите средства могат да помогнат значително. Разликата е в това, че риболовът е законен и всеки може да си купи въдица, но техническите средства за свалки са строго забранени. Разработката и притежаването на подобно средство се наказваше с разстрел на място, но Гочо знаеше, че размножаването е свързано с живота и със смъртта, и не се боеше да рискува своя живот в името на живота на децата си.

Както казахме, на Гочо не му пукаше особено от законодателството и затова носеше в джоба си разработения лично от него уред за подслушване на GSM-и. Устройството не беше просто, защото сигналът беше цифров, при това кодиран, но както казахме, Гочо не беше вчерашен и беше учил за числата и за радиовълните още по времето на социализма, когато такива неща все още се учеха. През 2010 преподаването на тези неща беше забранено, защото се смяташе, че само Съветът има право да подслушва телефоните на хората. Мъдреците можеха да проверят какво и с кого сте говорили в три часа и петнадесет минути преди десет години. Дори знаеха къде сте ходили и с кого сте се срещали през последните десет години, защото вашият GSM през всичкото това време е работил като закачен на шията ви радиофар, който непрекъснато предава местоположението ви. Всичките тези данни са записани и са на разположение на Мъдреците, но те не ги използват за размножаване, а за да ви контролират и да попречат на вашето размножаване.

В момента Гочо не се интересуваше от всичко това. В момента той подслушваше телефона на апетитната брюнетка и се опитваше да събере достатъчно информация, за да успее да я впечатли. Мацето вървеше на трийсет-четиридесет метра пред Гочо, като се провираше между улични сергии, на които се продаваше всичко, но най-вече чорапи, сутиени, гащи и други части от дамското бельо. Докато оглеждаше сергиите, тя си бъбреше по телефона. Тъкмо й звънна приятелка, която й съобщи безценна информация:

 – Мила, да знаеш какви страхотни прашки си купих, черни, с розов ластик и дантела на триъгълника!

Гочо изслуша десетина разговора от тоя род, но от тях не можа да получи никаква ценна информация, освен за това, какво бельо се продава по софийските сергии. Все пак той не беше останал съвсем с празни ръце, защото беше научил името на своята изгора и сега имаше сламка, за която да се хване.

Гочо доближи обекта на своите желания и се опита да я заговори:

 – Здравейте, с Вас се познаваме. Вие се казвате Мила.

 – К'во? – попита брюнетката. На улицата беше доста шумно и тя не беше чула добре любовния зов на Гочо.

 – Здравейте, казах, с Вас се познаваме. Вие се казвате Мила – повтори Гочо, чиято уста беше пресъхнала, а краката му трепереха.