– Така ли? А ти откъде знаеш? – отговори мадамата, без да показва особени признаци на въодушевление.

 – Аз съм малко телепат. Казвам се Гочо. Викат ми Пророкът Гочо – обясни Гочо, чието сърце работеше със скоростта на шевна машина.

 – Така ли? Аз съм Ани и съм певица. Сега много бързам, но може да ми звъннеш някой път.

Гочо не беше познал с името на Ани, но знаеше вече телефона й, което би я впечатлило, ако въобще имаше нещо, което би могло да впечатли Ани.

***

Какви ги вършеше Петьо, докато приятелят му Гочо правеше своите жалки опити за размножаване? Ами, и той подобно на Гочо не беше на работа. Не че не можеше да се добере до Университета. Той за разлика от Гочо си имаше кола, но беше решил, че професор по археология като него не може да преподава без пари. Затова, вместо да учи студентите как да ограбват гробници, той просто си седеше пред телевизора.

В този момент Петьо гледаше някаква забавна програма. Това, разбира се, беше грешка. В България дори и порното не ставаше за гледане, а забавните програми си бяха направо боклук.

Мъдреците бяха решили, че българите пак са започнали да се размножават, и бяха взели спешни мерки против това. Не че в България имаше някакъв бейби бум. Не, просто няколко стари моми бяха чукнали четиридесетака и се бяха усетили, че проблемът с тяхното размножаване се свежда до въпроса: „Сега или никога!“ Ако си мислите, че въпросните стари моми са си хванали мъж, жестоко се лъжете. Нищо подобно, те се бяха осеменили изкуствено със сперма, внесена от чужбина. Жестоката истина е, че в България мъжете не ставаха за нищо, дори и за донори на сперма.

По този начин през 2010 в България се появиха малко бебета. Толкова малко, че дори и статистиката не можеше да ги хване, но на мъдреците дори и тези бледи напъни за размножаване им се сториха страшни. Затова те се заеха да пресекат това нежелано явление още в зародиш.