– Доцент Гочев, тези неща не са във Вашата компетентност. Не е справедливо богатият да плаща повече само защото е богат. Да вземем като пример такса смет. Бедния прави боклук колкото богатия, та дори и повече от него. Защо бедният да плаща по-малко от богатия?
 – Трябва да има известна социална справедливост – настояваше Гочо. – Навремето в Румъния даваха тоалетна хартия само на тези, които представят бележка, че са яли. Тоест колкото повече ядеш, толкова повече цапаш.
 – Доцент Гочев, не разбирате ли, че колкото пари струва изхвърлянето на сметта на богатите, токова пари струва и сметта на бедните.
 – Не е така – упорстваше Гочо. – На богатите трябва да им изхвърляме сметта всеки ден, за да не им мирише, а за бедните е достатъчно колата да минава веднъж в месеца. На тях нека да им мирише, те са свикнали! Освен това богатите искат нови и красиви кофи за боклук. Искат не само да се изхвърли сметта, но и да се помете около кофата, докато бедните нямат подобни претенции. Затова, според мен, нищо не пречи богатият да плаща повече от бедния!
 – Добре, доцент Гочев. Ами здравното осигуряване? Бедните са много по-болни от богатите. Защо те да плащат по-малко за здраве, след като боледуват много повече.
 – Въобще не е редно бедни и богати да получават еднакво здравно осигуряване – продължаваше да упорства Гочо. – За богатите трябва да уредим младички медсестри със силиконови цици, а за най-богатите – сестри с истински цици!
 – А какво ще правим с най-бедните? – поинтересува се професорът.
 – На тях ще им пуснем медицинските сестри, дето ни ги върнаха от Либия – подхвърли Гочо, който не обичаше особено много бедняците, нищо, че беше един от тях.
 – Добре, доцент Гочев, но Вие с вашите неокомунистически идеи ще накарате богатите да плащат повече пенсионно осигуряване от бедните и това ще разруши социалната справедливост сред пенсионерите. Вместо всички пенсионери да получават еднакви пенсии и да се чувстват като братя, Вие ще ги разделите на бедни и богати. Така те ще получават различни пенсии, защото бедните са плащали малко, а богатите – много.

Така си спореха двамата изкуфели дъртаци. Не че някой се интересуваше от това, какво мислят те по въпроса.

Гочо и професор Тричко работеха заедно от близо тридесет години, но си говореха на Вие, защото професорът признаваше само учтивата форма. Той говореше на Вие с всички, включая и със съпругата си. Навремето Гочо се чудеше как в английския език е изчезнала фамилиарната форма, но като започна да работи с професор Тричко, успя да си обясни този феномен. Въпреки това, двамата се познаваха доста отдавна и разговорът им всъщност беше доста фамилиарен.

 – За съжаление, доцент Гочев, днес не мога да ви помогна за попълването на данъчната декларация, защото бързам за събрание на еколозите против ядрената енергия. Знаете ли, искат да построят ядрени електроцентрали и да попречат на нашите планове за получаване на енергия от вятър и мъгла. Ние трябва да се борим против ядрената енергия, защото тя е много по-евтина и не отделя въглероден двуокис, което обезсмисля всичките ни инициативи, посветени на борбата против глобалното затопляне. Ако не спрем ядрените централи, утре могат да се появят дори и термоядрени, а това ще е краят на нашето екологично движение.
 – Че какъв проблем намирате в термоядрените централи? – попита Гочо, който беше аполитичен и не разбираше високите цели на екологичното движение.
 – Но как не разбирате, доцент Гочев? Срещу ядрените централи можем да протестираме и да плашим хората с тяхната радиоактивност, а срещу термоядрените няма да има какво да кажем. Ако няма протести, няма да има и екологично движение. Ако спре движението, ще спре и финансирането от страна на петролните компании, а ако спре това финансиране, ние ще останем на университетските си заплати и ще умрем от глад. Затова, извинете ме, но събранието на еколозите в момента е най-важното за мен. За данъчната декларация минете утре, само имайте предвид, че утре може и да не се учи.
 – Може да не се учи! Защо? – попита Гочо, на когото му беше писнало да го изненадват с подобни съобщения в последния момент.
 – Има една директива на европейския конвент, според която тринадесети е препоръчително да бъде почивен ден. Хората били суеверни и очаквали на тази дата нещо лошо да се случи, а това повишавало броя на трудовите злополуки.