– Утре е 13 януари. Значи няма да се учи – заключи Гочо.
 – Не е толкова просто – усмихна се професор Тричко. – Директивата е препоръчителна, а не задължителна. За да разберем дали ще се учи, трябва да изчакаме нашият ректор да издаде специална заповед по този въпрос.
 – И кога този тъпак ще благоволи да издаде въпросната заповед? – попита Гочо, който не изпитваше особена любов към ректора.
 – Нашият ректор е историк, а не футуролог – обясни професор Тричко. – Той може да ни каже дали се е учило на 13 януари 1910, но не знае дали ще се учи утре. Ще го разбере, когато това утре стане история. Тоест заповедта ще излезе утре.

Гочо не каза нищо, само изсумтя недоволно и излезе от кабинета на професора.

***

В коридора Гочо се сблъска с дъщерята на професор Тричко. Това беше асистент Деси Тричкова. Тя непрекъснато воюваше за всевъзможни безумни каузи и събираше подписи под разни петиции. Гочо реши да се направи на невидим и да мине покрай нея, без да й се обади, но неговото пищно тяло нямаше как да остане незабелязано. Деси го видя и го спря:

 – Чакай, Гочо, трябваш ми за нещо много важно. Събираме подписка срещу кравите.
 – И що пък точно срещу кравите? – искрено се учуди Гочо.
 – Ама ти не знаеш ли? Книги не четеш ли? Не си ли научил за последните научни открития?
 – Какви научни открития? – попита Гочо, като подмина въпроса, свързан с четенето на книги.
 – Учените са открили, че причината за глобалното затопляне не са петролните компании, а кравите. Ако пресметнеш колко въглероден двуокис отделят всички автомобили, ще видиш, че това е много по-малко от това, което излиза от кравите. Тези отвратителни животни пърдят и отделят парникови газове. Затова подпиши се под петицията да избием кравите и да спасим планетата Земя!
 – А, Деси, ти не разбираш ли, че кравата не произвежда въглерод? Всичко, което излиза отзад, първо е влязло отпред. По тази логика може да поискате забрана на южния вятър. Вятърът носи много повече въглероден двуокис, отколкото изхвърлят кравите и автомобилите, взети заедно.

Явно, Гочо не трябваше да си отваря устата, защото неговото изказване предизвика бурна реакция от страна на асистент Тричкова. Тя го заля с куп научни и псевдонаучни аргументи, които доказваха, че вегетарианството ще спаси света, а кравите трябва да се избият, защото пърдят. Гочо си помисли, че по тази логика трябва да избият и вегетарианците, защото и те попръцкват повече, отколкото трябва, но предпочете този път да си замълчи. Доцентът реши да подходи по-дипломатично и се опита да се измъкне:
 – Съжалявам, Деси, бързам за лекция и сега нямам време да спорим. Може би някой друг път.
 – Добре де, няма да те задържам – не се отказваше асистент Тричкова. – Драсни тук само един подпис, а когато имаш време, ще ти обясня по-подробно за вредата от тези ужасни животни.
 – Деси, аз от години пиша само на компютър и напълно съм отвикнал от писането на ръка. Ще ми е трудно да напиша каквото и да е, дори и името си.
 – Гочо, всички ние знаем, че ти не си особено грамотен – успокои го Деси. – Просто сложи тук едно кръстче, това ще е напълно достатъчно.

Гочо си припомни последния случай, когато Деси събираше подписи за изсичането на тропическата гора. Тогава тя обясняваше:
 – Оказа се, че тропическата гора не поглъща въглероден двуокис. По-точно, колкото погълне, толкова и отделя. Тоест тази гора е напълно ненужна. Ако горите се изсекат и на тяхно място се засеят селскостопански култури за производство на биогорива, то така ще се поглъща много повече въглерод.

Тогава Гочо се възпротиви, опита се да обясни, че не е важно колко поглъща гората, а колко съхранява, и че в гората има много въглерод, докато на голата поляна няма почти никакъв. Тогава Гочо не подписа подписката на Деси, но въпреки това природозащитниците изсякоха горите, без окото им да мигне. Сигурно сега и кравите ще избият, нищо че Гочо пак няма да подпише.