„Колко по-различни са днешните строежи – помисли си Гочо. – Сега всичко се прави временно. Днес двайсетгодишните сгради вече се смятат за безнадеждно остарели. Взривяват ги, за да ги заменят с нещо по-голямо и още по-грозно. Новите сгради са тесни, мрачни и най-вече икономични. Сега се строи мизерно и някак сиромашко, докато старите българи са строили с безсрамната щедрост на аристократи.“

Гочо обичаше да разказва за своя пра-пра-дядо, който бил архитектът, проектирал сградата на Софийския университет. Всъщност пра-пра-Гочев не беше архитект, а обикновен каменоделец, работил някога на строежа, но въпреки това, той беше направил много повече за българската наука, отколкото неговият пра-пра-внук някога ще направи.

***

Гочо влезе в Университета, но не през централния вход, а по едни стълби, които водеха към мазето. Откакто Кривата Краставица беше взел на концесия основната част от сградата на Университета, учебните занятия се провеждаха долу, под бардака. Може би ще си помислите, че помещенията, в които сега се преподава, са тесни, мрачни и влажни. Нищо подобно! Строителите на Университета са построили тази величествена сграда върху едно величествено мазе. Това, което е под земята, е много по-просторно и по-грандиозно от повечето европейски университети. Единственият проблем на новите аудитории беше, че нямаха прозорци и затова вместо на слънчеви лъчи сега студентите учат осветени от призрачно бяла нацистка светлина.

Ако не знаете какво представлява бялата нацистка светлина, ще ви обясня, че това е едно от най-ужасните изобретения на Третия райх. Нацистката светлина доскоро се наричаше „неоново осветление“, а от известно време й викат „енергоспестяващи крушки“. През 2010 всичко добро, направено от нацистите, беше забранено, а лошите неща бяха издигнати в култ. Например магистралите, построени по времето на Хитлер, сега ги разрушаваха, защото фюрерът ги бил направил във формата на пречупен кръст. Народната кола на нацистите също беше забранена, защото на Маман Фолксвагенът й напомнял на калинка, а тя мрази насекоми и всякакви други пълзящи гадинки. От друга страна, бялата нацистка светлина и газовата камера бяха издигнати в култ.

Характерна особеност на Съвета е, че те в името на антифашизма, осъществяват идеите на Хитлер. Може би най-гадната от тези идеи е концепцията за безболезнено убиване. В древността се е смятало, че когато убиваш, трябва да го правиш смело и достойно. Смятало се е, че не можеш да прережеш гръкляна на спящ човек. Това би било признак на подлост и страх. Според старите разбирания, трябвало е първо да хвърлиш ръкавица и да извикаш противника си на дуел и след това да го заколиш, гледайки го в очите. Навремето се е смятало, че когато убиваш някого, той има правото да разбере, че умира. Нацистите променят този подход и възприемат принципа на безболезненото убийство. Във връзка с това те въвеждат газовите камери. Влизат вътре бедните и нищо неподозиращи хорица, като си мислят, че отиват на баня. Още преди да са се усетили, са се нагълтали с газ и са предали богу дух. Фашистите са смятали този начин за убиване за особено хуманен.

Днес газовите камери не само че не са забранени, но дори са станали абсолютно задължителни. През 2010, ако искаш да заколиш пиле, не може просто да му отрежеш главата, а трябва да го убиеш безболезнено по нацистки. Трябва първо да го сложиш в газова камера, където да го упоиш с някой нацистки газ, и чак тогава можеш да му резнеш гръцмуля. Мъдреците казваха, че е много важно пилето да не разбере, че умира, за да не се отдели в кръвта му някой вреден хормон. Стресираното пиле произвежда адреналин и други хормони на живота и когато селяндурите ядат такова пиле, те може да почувстват тези хормони и да разберат, че живеят, което е крайно нежелателно.

Бялата нацистка светлина също беше станала абсолютно задължителна. Група антифашисти се опитаха да се противопоставят и започнаха нелегално да разпространяват крушки с волфрамова жичка, които светеха с топла антифашистка светлина, но тайните служби се мобилизираха и разбиха тази диверсионна група. По този начин бялата нацистка светлина победи и сега тя се лее отвсякъде.