***

Най-накрая Гочо стигна до Университета. Това беше най-величествената и най-красивата сграда в цяла България. Университетът стоеше в края на българската махала. Вдясно се простираше огромното море от дървени колибки и тенекиени фургончета, където живееше циганското мнозинство, а отляво беше Народната библиотека.

Въпросът е: „Що ли му трябва библиотека на народ, който не чете?“ Действително, библиотеката беше нещо напълно ненужно. Безкрачко искаше да приватизира сградата, за да я оползотвори за нещо по-полезно, но тъпите селяндури не му позволяваха. Те искаха да си имат библиотека, нищо че не им трябваше. Българите пазеха библиотеката си със същата носталгия, с каквато много жени пазят сватбените си рокли, нищо, че отдавна вече не могат да се поберат в тях. Тази народна простотия накара Безкрачко да подходи към проблема по-дипломатично и вместо да приватизира сградата, той я подпали. Няколко години в София стърчаха грозните руини на библиотеката и когато Безкрачко предложи да приватизира парцела и да построи хотел, селяндурите много се зарадваха и му благодариха, че най-накрая ще ги отърве от грозната гледка и тъжния спомен, че в София някога е имало библиотека. Всъщност Народната библиотека вече е хотел „Библиотеката“ и това е най-скъпият и най-луксозният хотел на Балканския полуостров.

Университетът също беше претърпял огромно развитие в положителна посока. Всичко беше обновено, осветено и блестеше от чистота. Ще се запитате откъде са се намерили пари за българското висше образование. Кой е човекът, помогнал на Университета в тези трудни времена? Името на този благодетел беше Кривата Краставица. Това е човекът наел основната част от сградата на Университета и създал там най-качествения бардак в цяла Европа.

Нямаше как да се мине без привличане на допълнителни финансови средства. Университетът изпитваше остра нужда от пари, защото ректорът имаше нова любовница. Това беше Катето, а за нея може да се каже всичко друго, но не и че е евтина.

Това, че част от Университета функционираше като публичен дом, си имаше известни предимства. От една страна, издигна се авторитетът на това висше учебно заведение. Освен това студентките започнаха да посещават по-редовно учебните занятия, защото сега работата им е съвсем близо до аудиториите. Сградата също изглежда много по-добре, защото сега за нея се грижи не някой изкуфял професор, а един успешен бизнесмен, какъвто безспорно е Кривата Краставица.

По времето преди да дойде Кривата Краставица, Университетът приличаше не на бардак, а на битак. Тръгваш по един прекрасен коридор, покрит с венецианска мозайка и украсен с мраморни колони. Насред цялата тази красота някой е сковал павилионче, в което се продават вестници или чорапи. Когато Кривата Краставица дойде, първата му работа беше да разкара целия този кич. Премахна всички шперплатови стени и други подобрения, направени от ректора, и сградата върна първоначалната си красота.

Кривата Краставица запази стила на Университета. Единственото подобрение, което си позволи да направи, беше, че махна мраморните статуи, които седяха в нишите на централното фоайе. На тяхно място сложи пилони, около които сега танцуват пищни куртизанки. Това беше направено с много вкус и сега централното фоайе изглеждаше още по-добре отпреди.

В момента Гочо стои пред централния вход и се любува на тази величествена сграда. Софийският университет е построен преди сто години, когато богатите българи са инвестирали в наука и образование за разлика от сега, когато инвестират в силикон и чалга певици. Всичко в тази сграда беше направено пищно и разточително, явно строителите са градили с мисълта, че създават нещо, което ще остане след тях и ще пребъде през вековете.