Дежурният депутат не жалеше сили и работеше по десет-дванадесет часа, а понякога дори и по повече. Благодарение на това всеки ден България се сдобиваше с принципно ново законодателство. Хората се събуждаха с едни закони, но заспиваха с други. В годината имаше само един ден, през който слънцето залязваше по същите закони, по които е изгряло. Това беше единственият ден, през който законите оставаха непроменени. Този ден българите наричат Великден, но, уви, не всеки ден е Великден.

Ще се зачудите как ли се живее в страна, където законодателството се сменя ежедневно и никой не може да каже какви ще са законите през утрешния ден. Всъщност нещата не са чак толкова страшни, колкото изглежда на пръв поглед. В конвента имаше график и се знаеше кой депутат, кога ще е дежурен. Знаеше се коя икономическа групировка на кого плаща и оттам се знаеше доста точно кога какъв закон ще бъде приет. Уви, днешният ден е различен, защото днес дежурен по конвент е бай Ставри, а той е толкова тъп и изкуфял, че не може да запомни коя групировка му е платила и кой закон трябва да приеме. Това е причината, поради която групировките са се отказали да плащат на бай Ставри, защото той щрака по бутоните абсолютно произволно, както маймуна щрака на пишеща машина. Когато бай Ставри е дежурен, никой не знае какви закони ще се стоварят на главите на бедните българи.

Всъщност в момента дори и бай Ставри не е в сградата на Народното събрание. Сутринта той се качи на някакъв самолет и отлетя в неизвестна посока. Кой тогава седи на неговото място и кове българските закони? Това е неговата секретарка Мимето. Може би ще ви се стори странно как едно младо, хубаво, дългокосо момиче може да замести един изкуфял дъртак, който няма нито един косъм на главата? Как никой не е забелязал подмяната? Ами много просто, през 2010 година всички български депутати ходеха на работа задължително маскирани с черни качулки. Това не беше някаква нова мода, защото открай време хората, които упражняват професии с нисък обществен престиж, носят качулки. През средновековието подобни качулки са слагали на главите си палачите, през двадесети век тази мода е възприета и от полицаите. През 2010 качулки носеха вече всички: съдиите, прокурорите и най-вече депутатите. Ще се запитате, а какво е работното облекло на бандитите? Отговорът е, че бандитите не се маскираха, а ходеха по улиците с гордо вдигната глава, защото те упражняваха професия с изключително висок обществен престиж.

Добре, но щом не може да се разбере дали под качулката има младо хубаво момиче или изкуфял старец, то по начина на гласуване сигурно би се забелязала някаква разлика? Всъщност Мимето, горката, беше толкова тъпа, че и тя натискаше бутоните „За“, „Против“ и „Въздържал се“ абсолютно произволно и случайно. Нейното гласуване по никакъв начин не се различаваше от гласуването на бай Ставри и затова за подмяната никой така и не разбра.

Разбира се, това, че Мимето замества бай Ставри, не е редно и дори може да го приемем за измама. Дежурният депутат гласува със своята депутатска карта и с още 239 чужди карти, докато Мимето гласува с цели 240 чужди карти. Това не е особено редно, но дали се гласува с 239 или с 240 чужди карти, не е чак толкова важно. По-важно е да се запази принципът за гласуване с чужди карти, защото повечето закони, които се приемат от конвента, по същество са вид престъпления и депутатите трябва да имат някакво оправдание, ако някой ден ги попитат защо са станали съучастници в извършването на тези престъпления. Тогава те ще кажат: „Не знам! Кой ми е гласувал с картата? Кой ми е срал в гащите? Не знам и няма откъде да знам!“ За да бъдат защитени депутатите, беше приет принципът, че не може да се търси отговорност за извършено престъпление от групов орган, какъвто е Народното събрание. По този нов принцип вече няма групови престъпления. Например груповото изнасилване вече не е групово изнасилване, а просто групов секс. Груповата кражба не е кражба, а просто усвояване на средства.

Въобще в Народното събрание ставаха някои доста странни и подозрителни неща, но наблизо имаше един друг конвент, където положението беше много по-страшно и по-забатачено. Този втори конвент се нарича Столичен общински съвет и там под мъдрото ръководство на Безкрачко всеки ден се приемат по 400 решения. Там няма карти, няма и отговорност. Там общинският съветник не се притеснява от въпроса: „Ти защо гласува за приватизацията на детските градини?“ или „Защо превърнахте училищата в SPA центрове?“ За общинския съветник няма такъв проблем, защото никой не записва кой как е гласувал и съветникът може гордо да каже: „Ами, аз бях против!“ Общинските съветници дори не носят качулки, защото тях никой ни ги е виждал, ни ги е чувал. Тоест на тях не им се налага да се крият от народната любов.