***

Гочо стигна до сградата на Народното събрание. Това е българският конвент, който мнозина погрешно наричат парламент. За непосветените ще обясня разликата. Конвентът се състои от банда глупаци, които приемат всяка глупост, която им хрумне, и незабавно я спускат на селяндурите за изпълнение. Парламентът е нещо много по-сложно; той се състои от две банди глупаци. Първата приема глупости, но не ги праща незабавно за изпълнение, защото се изчаква мнението на другите тъпаци, които приемат само половината от простотиите, и по този начин правят живота на обикновения селяндур много по-лек и по-предсказуем.

По принцип всичко лошо на този свят е измислено от българи, но конвентът е изключение от това правило, защото той е дело на френския политически гении. Когато България влезе в Съюза, всички се надяваха нашата страна да се европеизира и конвентът да бъде заменен с парламент. Вместо България да се европеизира, Европа се балканизира и сега целият Европейски съюз се управлява от Европейски конвент.

Защо Европа се управлява от конвент, а Америка си има парламент? Ами защото след Втората световна Европа беше окупирана от Америка. Ако ние ги бяхме окупирали, сега те щяха да са с конвент, а ние да сме с парламент.

Гочо отиваше да прочете лекцията си в Университета, но не бързаше особено и затова се отби в Народното събрание. Ще се зачудите какво ще търси голтак като Гочо в сградата на българския конвент. Може би той иска да се срещне със своя депутат и да му разкаже за своите грижи и неволи. Не, Гочо си няма депутат. Не че не е гласувал, просто през 2010 никой си нямаше депутат. Комунистите бяха обещали да направят жените общи, но вместо тях общи бяха станали депутатите. В България имаше една много хитра избирателна система, която гарантираше, че едни и същи хора ще влязат в конвента независимо от това, за кого си гласувал. Най-хитрото на тази система беше, че тя гарантираше честен човек да не може да бъде избран. Имаше правило, което казваше, че за да изберат честен човек в конвента, той трябва да събере гласове колкото са нужни за десет депутата. Разбира се, честният човек никога не би могъл да събере гласове дори и само за един единствен депутат, защото той не е откраднал пари, с които да си купи гласове, нито пък ще го пуснат по радио или телевизия. Правилото за недопускане на честните хора до политиката има изключително хуманен характер, защото, ако случайно честен човек влезе в конвента, ще трябва да го гръмнат, а за него е много по-добре да си умре от глад като обикновен селяндур, вместо да се тъпче с червен хайвер като български депутат.

Съветът се беше погрижил да не дразни излишно селяндурите и затова правилото за недопускане на честен човек се наричаше: „Бариера, спираща мошениците“. Естествено, селяндурите не можеха да разберат какъв би бил проблемът, ако към бандата на 240-те разбойника бъде добавен един мошеник, но мъдреците знаеха колко опасно би било, ако някой от депутатите не е разбойник, и затова много държаха на тази бариера.

Все пак, каква е причината, поради която Гочо посети конвента? Ами, просто той влезе, за да си плати таксата за порноканала. Може би си мислите, че българските депутати се чувстват като слуги на народа и са готови да направят всичко за своите избиратели. Действително, ако отидете в сградата на Народното събрание, там могат да ви лъснат обувките, да ви подстрижат или да си платите кабелната телевизия, но това не е, защото депутатите са станали много отзивчиви, а защото в сградата на конвента се беше освободило много свободно място, което сега се дава под наем на разни дребни търговци.

Гочо не се нуждае от лъскане на обувките, просто защото той шляпа бос. Няма нужда и от подстригване, защото той се подстригва сам. Действително, той искаше да си плати за кабелната телевизия, но това не беше единственото, от което Гочо се интересуваше. Точно на централния вход на Народното събрание имаше две каси. На едната се купуваха, а на другата се поръчваха закони.

През 2010 законите вече не са безплатни, а се купуват по същия начин, по който се купуват стандартите. Вие знаете, че който иска да бъде стандартен, отива в института по стандартизация и си купува съответния стандарт. Същото стана и със законите. Ако искате да спазвате закона или ако са ви окошарили и искате да знаете защо сте в дранголника, то тогава трябва да се бръкнете и да си купите съответния закон. За съжаление интересът към купуването на закони беше изключително слаб, защото законодателството в България се сменя ежедневно, а законите никой не ги спазва и затова си е доста тъпичко да се охарчиш за някакъв никому ненужен закон. Това е причината, поради която на гишето за купуване на закони нямаше никого, но съседното гише за поръчване на закони се радваше на значително по-голям интерес. Точно в момента там чакаше някакъв плешив дебелак с дипломатическо куфарче. Гочо реши, че днес е един от редките случаи, в които има пари в джоба си, и че сега е моментът да си поръча някой закон. Нашият доцент се нареди на опашката зад дебелака и се заслуша в разговора му с касиерката.