– Добър ден. Бих искал да си поръчам закон за забрана на коланите.
 – Закон за забрана на коланите. Един момент – каза касиерката и въведе нещо в компютъра.

Принтерът изщрака и изплю някакво листче, касиерката го взе и го подаде на плешивия чичо. По принцип поръчването на закони беше забранено и затова касиерката нямаше право да каже направо цената на закона, а я напечатваше на листче и я подаваше дискретно на клиента, така както се прави в шпионските филми.

Чичото погледна напечатаното и възкликна:
 – Ама как може толкова много само заради забраната на някакви си колани!
 – Но моля ви се, господине – възмути се касиерката. – Коланите са си нещо много сериозно. Фирмите производителки на предпазни колани плащат куп пари за това коланите да бъдат задължителни. Ако искате да ги забраним, ще трябва да махнем закона, според който са задължителни.
 – Но аз не искам да забранявам предпазните колани, а само обикновените колани за панталон.
 – Така кажете, де – сопна се касиерката. – Такива като вас само бавят опашката.

Тя отново написа нещо в компютъра и подаде на чичото едно ново листче. Очевидно, този път сумата беше много по-приемлива, защото чичото кимна утвърдително и попита: