Идването на американската армия беше един естествен процес, защото през 2008 година за пореден път бяха преразгледани резултатите от Втората световна война и България беше прехвърлена от списъка на победителките в списъка на победените. Това естествено налагаше в България да влязат окупационните сили на някоя от победителките. По това време на руснаците им беше писнало да окупират когото и да било и бяха се изтеглили отвсякъде. Бяха си тръгнали дори и от Германия. Разбира се, германците се бръкнаха дълбоко за това изтегляне, но независимостта е нещо скъпо и само богатите могат да си я позволят. За Русия трябва да кажем още, че по това време тя беше загубила Студената война и се поставяше въпроса дали руснаците да не бъдат приравнени към българите, тоест дали да не натикат Русия в списъка от държави, загубили Втората световна, където бяха набутали България.

Щом окупационната армия няма да е руска, оставаше да се избира между американска и китайска. По това време американците се държаха като лакомо дете, което иска да изяде всичките пасти, без да мисли за това, че може да го заболи коремът, докато китайците мислеха с много по-голяма перспектива и затова разумно отстъпиха на Америка съмнителното удоволствие да окупират нашата дива балканска държава.

За идването на американците имаше още една причина. Казват, че народ, който не храни своята армия, ще храни чужда. Така се беше случило и с българите. Те не искаха да хранят своята армия и затова сега хранеха американската.

Българите не искаха да дават пари за нищо. През 2010 те изповядваха философията на неолиберализма, според която на България не й трябва нито армия, нито наука, нито държава. Те казваха: „Защо харчим пари за разни професори и генерали, след като може да ги уволним и да похарчим парите за нещо по-полезно?“

В интерес на истината трябва да признаем, че българите не бяха се отказали напълно от науката си. Имаше още разни научни работници, такива като Гочо. Вярно е, че пари не им даваха, но нито ги закачаха, нито ги гонеха, за разлика от Средновековието, когато са ги горили на клада. Имаше все още и някаква армия. По-точно, останал беше един взвод сержантки, които всяка година на именния ден на президента слагаха по един зелен минижуп и правеха военен парад за радост на селяндурите.

Всичко беше чудесно, българите си живееха добре без много наука и без много армия. Единственият проблем дойде от това, че американските окупационни сили пречеха на секстуризма.

С идването на американските момчета силно се разви българската сексиндустрия, но отношението към английския език се промени към лошо. Как бързо се промениха нещата! Само преди няколко години българите си умираха да говорят на английски. Вярно, говореха ужасно, с подуенски акцент, но имаха желание да говорят. Явно, че любовта към английския език не върви ръка за ръка с американската армия, защото, когато пристигнаха американските момчета, българите изведнъж намразиха този език. Сега го знаят, но не щат да го говорят, докато преди искаха, но не можеха. Сега, ако заговориш на английски, това е достатъчен повод да те набият. Вярно, никой не биеше американските войници, защото те ходеха с каска, бронежилетка и пълно бойно снаряжение. Нищо не можеш да кажеш на човек, който носи автомат, без значение дали автоматът е калашников или томпсън. Вместо да бият американските войници, българите си го изкарваха на невинните секстуристи. Затова чичото с очилата беше научил няколко думи на български и се правеше на професор по българистика.

Гочо не е колаборационист и не помага на англоговорещи. Той си помисли да прати секстуриста в обратна посока, но те се бяха научили и когато ги пратиш на изток, отиваха на запад; ако им кажеш нагоре, те тръгваха надолу. Затова Гочо услужливо посочи встрани от правилния път в посока към циганската махала. В крайна сметка човекът търсеше секс и това беше мястото, където ще намери това, което търси. Вярно е, че в този секс той няма да е субект, а ще бъде обект. По-просто казано, няма да ебе, а ще го ебат, но както казват монетаристите, сексът си е секс, без значение от коя страна на пръчката се намираш.