Шефът на пожарната се чудеше как да постъпи в този случай, докато подчинените му седяха пред театъра и размахваха празния маркуч като... да не казвам като какво.

Накрая решиха да направят компромис, пуснаха новобранеца в почивка и сложиха друг пожарникар, който да отвърти крана. Тъкмо щеше да потече водата, но, уви, пъргави роми бяха задигнали маркуча. Полицията щеше да се намеси, но пожарната не беше си платила данък полицейска закрила.

През това време огънят стигна до дървата за огрев, които бяха складирани във фоайето. Ще кажете: „Какви ли са пък тези дърва?“ За всеки закупен билет от театъра даваха по един наръч дърва, за да знаят хората за какво са си дали парите. Когато дървата се запалиха, цялата сграда пламна и не след дълго театърът действително изгоря.

***
Откраднатата чанта
***

През това време Гочо стигна до градинката при Кристал. Ще се зачудите: „Нима през 2010 година в София са останали още незастроени градинки?“ Да, въпреки процесите на уплътняване, градинки останаха, при това останаха цели три броя. Тази при Кристал е най-известната и най-посещаваната от трите.

В момента на Гочо много му се иска да влезе вътре, да поседне на някоя от пейките под сянката на някое от дърветата и да пийне студена вода от чешмичката. Уви, това няма да се случи и не защото авторът е гаден и не иска да достави това елементарно удоволствие на главния си герой, а защото през 2010 достъпът до тази градинка е ограничен.

Градинката е оградена с висока бетонна стена и за да влезеш, трябва да минеш през една желязна порта. Пред портата се вие огромна опашка като пред мавзолея на Ленин, но не това е, което спира Гочо. Той няма нищо против да почака, но не може да си позволи да плати 20 евро. Това беше таксата за един час престой в този малък зелен рай. Гочо има парите, но точно толкова струва кабелната телевизия за един месец. Доцентът трябваше да избира между един час отдих в градинката и цял месец гледане на порно. Той избра второто, въздъхна дълбоко и продължи пътя си към Университета.

Разбира се, през 2010 градинката при Кристал не е това, което Гочо си спомня от едно време. Пейките вече ги няма, защото Безкрачко реши, че те заемат твърде много място, и ги махна, за да може да вкара повече посетители. Няма ги и дърветата, отсякоха ги по същата причина. Тоест не можеше човек да поседне под сянката на някое дърво. Все пак месецът е януари и никой не търси сянка. Пък и тук в София има такъв хубав гъст смог, че дори и през юни сянка не ти е нужна. От всичко това, което Гочо помнеше, само чешмичката беше останала, но и тя не работеше. В градинката продаваха кока-кола, а кой глупак би си купил кока-кола, ако може да пие вода на аванта?

Да, градинката не е това, което беше. Въпреки всичко на Гочо му беше много мъчно за изгубената зеленина. Парковете липсваха на всички. Мутрите страдаха още повече, защото сега няма къде да си паркират джиповете. Какво по-подходящо място за паркинг от парка? Освен това, къде сега ще пробват колко вдигат скъпите им брички? Какъв е смисълът да караш джип, който вдига 200, когато по улиците на София и двайсет да вдигнеш не можеш.

Ще кажете, нека излязат извън София и по междуградските пътища да си фучат с каквато си скорост искат. Така е, през 2010 година урбанизацията вече е завършила и цяла България вече е в София. Междуградските пътища са пусти и празни, защото не водят никъде. Те са доста буренясали и изровени от времето. Безсмислено е да се кара по празни пътища, защото там няма на кого да се пречи, а за да те забележат хората, трябва по някакъв начин да им пречиш. Какъв е смисълът да дадеш цяло състояние за кола, ако никой няма да забележи за какво си се охарчил? Освен това, мутрите не искат да карат по междуградските пътища, защото там им липсва звукът от пищящите майки с дечица, които търсят къде да се скрият, когато по алеята в парка ги застига летящият джип.