Народният театър не гореше за сефте. През 1923 година имаше един исторически пожар. Тогава театърът изгоря и това постави началото на софийската пожарна команда. Безкрачко беше решил днешният пожар също да е исторически. Днес кметът ще постави края на пожарната.

Съществуването на пожарната беше абсолютно безсмислено, защото пожарните коли не можеха да минат през задръстванията и идваха когато всичко е изгоряло. Имаше случаи, когато идваха, преди сградата да се е гътнала, и това беше още по-лошо, защото я изгасяха, което даваше основание на селяндурите да искат от Безкрачко да реставрира изгорялото, вместо да го разруши и да приватизира парцела.

Мина доста време и сеирджиите започнаха отегчено да се разотиват, но в този момент се чуха сирени и пожарната най-сетне пристигна.

Какво си мислите, че се случи нататък? Сигурно си въобразявате, че пожарникарите са започнали да гасят? Не, не познахте. Какво се случва, когато отидете в болницата и кажете: „Докторе, много ме боли, умирам!“ Може би се надявате да ви попитат: „Къде ви боли, защо ви боли?“ Нищо подобно няма да ви кажат. Вместо това ще чуете: „Имате ли здравна застраховка? Платили ли сте съответните данъци? Носите ли тази и тази тапия, която е трябвало да вземете от този и онзи?“

През 2010 пожарникарите работеха по същия начин като докторите, тоест не работеха. Когато дойдеше пожарната, първата й работа беше да провери дали собственикът на сградата е платил данък противопожарно осигуряване. За целта първо трябваше да се издири собственикът, което в България е много трудно, защото не е ясно при приватизацията кой какво е отмъкнал.

Някой каза, че Народният театър е изключителна държавна собственост, което означаваше, че данък противопожарно осигуряване не е платен, тъй като българската държава беше бедна и не плащаше за нищо. Пожарникарите тъкмо бяха започнали да си събират такъмите, за да си ходят, когато се разбра, че Безкрачко е приватизирал сградата. Това нищо не променяше, защото Безкрачко също беше много беден и поради тази причина и той не плащаше никакви данъци. После се оказа, че Безкрачко е продал театъра на един англичанин, който го шитнал на един швед, който от своя страна го дал на някакъв финландец.

За късмет финландецът беше изключително стриктен и беше си платил всичките данъци. Това промени нещата и пожарникарите извадиха маркуча и го насочиха към димящия театър. Тъкмо да пуснат водата, и се оказа, че я няма тапията, която доказва, че финландецът си е платил за вода.

Ще попитате – не е ли достатъчен един данък противопожарно осигуряване, който да покрие и пожарната, и водата, и всичко. Не, така е било в миналото, когато държавата е събирала един общ данък и после сама си е разпределяла парите за доктор, за пенсия, за пожарна и за всичко друго, за което се сещаш. През 2010 беше възприета идеологията на неолиберализма, според която хората имат право да знаят къде им отиват парите и затова плащат отделен данък за доктор и отделно за пенсия. Всъщност за пенсия се плащат няколко отделни данъка, но да не навлизаме в досадни подробности. През 2010 отделен беше и данъкът за градските улици, друг данък се плащаше за междуградските пътища и отделно за междуселските.

По тази причина съвсем естествено е водата за гасене на пожари да се плаща в отделен данък. По-точно това не беше данък, а специален винетен стикер, който финландецът трябваше да си купи и да залепи на вратата на сградата.

Сега обаче проблемът беше, че на вратата на театъра имаше залепени твърде много стикери. Освен това пушекът, който излизаше отвътре, също пречеше. Затова пожарникарите не можеха да разберат има ли го стикера за вода или го няма. Накрая го намериха между стикера за сметосъбиране и този за снегопочистване.

Всичко беше наред и, таман да пуснат водата, се оказа, че финландецът не е платил на пожарникаря, който върти кранчето. Наскоро бяха приели закон, според който не се плаща един общ данък противопожарно осигуряване, а за всеки пожарникар се плаща отделно. Тоест плаща се отделно за Иванчо, за Драганчо и за Петканчо. Този, дето върти крана, е някакъв новобранец, току-що назначен, за когото финландецът още не е платил данък.