Съветът на Мъдреците заседаваше, но имаше един мъдрец, който не беше поканен нито на това извънредно заседание, нито на което и да е заседание в последните години. Това беше Хасан Али. Той отговаряше за най-тайната и най-важна програма на Съвета. Тя носеше кодовото име „Чичко Торбалан“ и Хасан Али изпълняваше главната роля в този проект.

В момента той седеше в разкошния си арабски дворец и скучаеше. Да отговаряш за „Чичко Торбалан“, беше изключително тъпо. По цял свят всички селяндури познаваха Хасан Али и го смятаха за терорист номер едно. Това беше причината, поради която Съветът му беше забранил да ходи където и да било. Не можеше да присъства нито на раздаването на наградите „Оскар“, нито дори да обиколи луксозните парижки бардаци. Дори и да му разрешаха, Хасан Али сам щеше да се откаже, защото навсякъде децата го сочеха с пръст и викаха: „Чичко Торбалан, Чичко Торбалан!“, майките припадаха, а татковците звъняха в тайните служби, за да питат каква е наградата, обявена за главата на бедния Хасан.

Много му беше болно и тъжно – как можаха точно него да накиснат да изпълнява тази гадна задача. Хасан беше най-добродушният и хрисим мъдрец и неговите колеги се възползваха от добротата му, за да го обявят за враг номер едно и да разнесат по целия свят, че Хасан Али е едно ужасно чудовище. В училищата децата се упражняваха да избождат с карфици очите от портрета му. Дори се опитваха да оскубят брадата му, макар че брада от портрет трудно се скубе.

На всичко отгоре от Съвета го караха да върши ужасни неща, защото само грозната му физиономия не била достатъчна, за да плаши хората. В началото Хасан Али поставяше бананови кори на места с възлово значение за националната сигурност. Имаше доста навехнати стъпала, няколко счупени ръце и един насинен задник. Медиите доста раздуха случаите на бананов тероризъм, но въпреки всичко хората не се страхуваха достатъчно. Тогава Съветът нареди на Хасан да започне да взривява атомни бомби. Това беше отвратително и той дори мислеше да откаже, но Съветът не беше организация, на която можеш да откажеш.

Когато гръмнаха първите атомни бомби, хората истински се уплашиха, но заедно с това истински намразиха Хасан Али. Всеки иска да го обичат и никой не иска да го мразят. Хасан Али беше така депресиран, че се намираше на крачка от самоубийство.

Защо той? Защо? Защото бил много грозен. А другите мъдреци да не са красавци? В погледа му имало нещо от Мефистофел. А другите мъдреци да не би да гледат като херувимчета?

Като се замисли за другите мъдреци, той се сети за председателката и в съзнанието му изплува един свеж спомен. Наистина имаше един мъдрец, който изглеждаше добре. Много добра беше тази Маман. Навремето, когато тя още не беше председател, а само обикновен мъдрец, Хасан Али беше прекарал с нея един чудесен уикенд. Действително, за това удоволствие му се наложи да заплати цяло състояние, но Маман си заработи съвестно всеки цент и Хасан Али не съжаляваше за нищо. Единственото, за което му беше мъчно, е това, че в двореца му сега няма куртизанка от нивото на Маман. Имаше няколко прости ханъми, но къде можеха те да се мерят с Маман?

Тежка беше задачата на Хасан, но същевременно и много отговорна. Чичко Торбалан е нужен на селяндурите, за да ги накара да слушкат, така както е нужен на децата, за да ги кара да си лягат навреме и да си ядат попарката. Благодарение на тази програма хората доброволно се отказаха от някои екстри, извоювани по време на Френската революция, каквито са свободата на словото и неприкосновеността на кореспонденцията. Тук бихме добавили и свободата на телефона и имейла, макар тях да ги е нямало по времето на Френската революция, но може да приемем, че това, което е казал Дантон, се отнася за всички комуникационни средства.

Хасан Али съзнаваше колко важно е да плаши селяндурите, защото беше минало доста време от последната революция и затова се очакваше всеки момент да друсне поредният разрушителен бунт. Революциите са като земетресенията. Когато мине леко разклащане, се освобождава натрупаната енергия и опасността от як трус намалява. Колкото по-дълго е било спокойствието, толкова по-яко ще друсне накрая.