Основното при революциите е, че предизвикват известно разместване на пластовете. Тези, които са управлявали, отиват в затвора, а тези, които са в затвора, излизат и започват да управляват. На мъдреците не им се ходеше в затвора, а и в затворите нямаше хора, подготвени да управляват. Това не бяха някогашните затвори. Сега Мъдреците знаят, че е по-сигурно да пратиш противниците си при всевишния, защото днешните затвори са като пробит чувал и не може да се разчита на тях за нищо.

Колкото по-близо е поредната революция, толкова по-яко се затяга примката около врата на селяндура. Нямаше как мъдреците да затегнат толкоз яко примката и затова беше нужна програмата „Чичко Торбалан“, която караше обикновения селяндур сам да затегне собствената си примка.

***

През това време българският президент откриваше паметник на американските летци, геройски загинали в небето над България. Зад всяка трагедия в историята на човечеството задължително стои българин. Този случай не правеше изключение. Виновникът за трагедията на американските летци се казваше капитан Списаревски. Историята се разигра по време на Втората световна война. Тогава ято американски крепости летеше към София с благородното намерение да пусне няколкостотин тона бомби и да избие няколко хиляди българи, което щеше да е съществен принос за подобряването на демографската характеристика на цялото човечество.

Капитан Списаревски се опитва да попречи на това благородно дело, за което не можем да му се сърдим, защото той е летец от българската противовъздушна отбрана и това му е работата. Капитанът, като типичен българин, изпукал всичките си патрони, без да успее дори да одраска американските въздушни крепости. Вместо да подвие опашка и да признае превъзходството на американската техника, капитанът, разяждан от неистова злоба, се насочва към водача на групата и се разбива в него.^*

_________________________

^* Само за протокола... Списаревски сваля една крепост, преди да се джасне във втората. За съжаление, подвигът на капитан Списаревски е строго пазена тайна и затова авторът на тази книга не е успял да се запознае подробно с историческите факти.

Американците в този ден били в чудесно настроение за убиване на българи, но капитан Списаревски така им развалил деня, че те хвърлили всичките бомби в полето и се върнали, без да свършат нищо полезно.

Българският президент много се срамуваше от подлата постъпка на капитана. Той си помисли дори дали, след като открие паметника, да не мине и да се изпикае на гроба на Списаревски. Това много би се харесало на окупатора. За съжаление, наложи му се да се откаже. Навремето президентът удължи само носа си, като пренебрегна един друг важен орган, и сега не му се искаше да размахва този късичък орган пред камерите на журналисти и фоторепортери.

Ще си помислите: „Какво нищожество е българският президент!“ Това е нищо, да бяхте видели канцлера на Германия. Този човечец не смееше да занесе цветя на гроба на баща си. Проблемът беше, че баща му беше загинал за родината си, в което нямаше да има нищо лошо, ако родината не беше Германия и времето – Втората световна. Германия загуби войната и сега всички защитници на родината от герои бяха обявени за престъпници.

Въобще да живееш в окупирана държава, носи известни неудобства. Германците започнаха да строят в Берлин железопътна гара. В последния момент се оказа, че гарата е с няколко метра по-висока от гарата в Ню Йорк. Тогава се наложи спешно да се преработва конструкцията и гарата да се сниши, за да не дразни окупатора. Подобен проблем са имали и българите по времето на турското робство. Тогава не са им разрешавали да строят високи църкви, за да не дразнят окупатора и им се е налагало, когато строят църкви, да ги вкопават в земята.

Затова не се сърдете нито на президента, нито на канцлера. Ако те не правеха това, което трябваше да правят, нямаше да са нито президент, нито канцлер. Тогава на тяхно място щеше да има друг президент и друг канцлер, а те можеше да бъдат още по-големи нищожества от сегашните.

***