– Много хубаво име – заключи Лара, която не беше чула отговора, но не се вълнуваше особено какво име са му лепнали на малкото чудовище. Тоест Кака Лара беше любимка на всички деца, но това не значеше, че децата са й любими. Въобще, трябва да знаете, че любовта не е симетрична релация, и това, че някой ти е любим, въобще не значи, че и той чувства същото към теб.
 – На колко си годинки? – продължи да досажда Лара.
 – На осем – каза момиченцето.
 – Имаш ли си гадже?
Това беше поредният нетактичен въпрос, който Кака ви Лара има на въоръжение. Момиченцето силно се смути, погледна към земята и каза сконфузено:
 – Ами не, нямам.
Как не я беше срам, нейните връстнички вече сами си изкарват хляба, като въртят свирки на околовръстното, а тя още си няма гадже!
 – Защо – учуди се Лара, – не си чак толкова грозна, как не си успяла досега да си хванеш някой за гадже?
 – Ами аз, такова, не знам защо – заекна момиченцето, след което се разрева.
 – Нищо де, не плачи – успокои го Кака Лара. – Ще ти намерим някой батко или по-добре направо чичо.

„Ще й намери направо някой дядо“ – помисли си Гочо, който подслушваше, защото колата му беше толкова близо, че чуваше всяка дума. Гочо не разбираше как може да се задава на едно осемгодишно дете въпросът, има ли си гадже. Той не знаеше нищо за програмата на Съвета за ранна професионална реализация на момичетата, нито за програмата „Старата курва“. Интересното е това, че и Кака Лара не знаеше нищо за тези програми, но въпреки това усилено ги пропагандираше и съвестно работеше за осъществяването им. Така е, повечето хора изпълняваха директивите на Съвета, без дори да знаят за съществуването им.

Съветът управляваше така, както овчарят води стадото. Не е нужно на всяка овца да обясниш накъде трябва да върви. Достатъчно е да ритнеш една и другите сами ще я последват.

***