Когато Безкрачко разбра, че с пешеходците с добро не може да се справи, започна да строи огради. Аргументът бе да се попречи на клетия пешеходец да излезе на платното, където може да го сгази кола. Истинската причина бе да попречи на гадните пешеходци да се доберат да спасителния тротоар. Въпреки всичко пешеходците продължаваха да упорстват и да прескачат оградите. Тогава кметът започна да прави оградите двуметрови, после триметрови, но проблемът се реши чак когато пусна високоволтов ток. Е, вярно, висеше тук-таме по някой изпържен пешеходец, но това имаше много добър възпитателен ефект.

***
Царят страда
***

Докато Мъдреците заседаваха, Гочо продължаваше да пътува. В момента задръстването го беше забило до едно пешеходно островче, на което Кака Лара изтезаваше едно момиченце. Ще си помислите, че това не е София и че годината не е 2010. Наистина пешеходното островче стоеше като някакъв анахронизъм, защото Безкрачко беше застроил всичко в София и сега застрояваше последните укрития на пешеходците. Все пак това беше трудна задача, защото трябваше да се строят сгради със сложна форма – една кръгла, друга капковидна. Така или иначе това островче засега беше оцеляло и на него Кака Лара взимаше интервю от едно от последните деца, артисали след демографската катастрофа. Момиченцето беше на около седем-осем години и гледаше уплашено червенобузестата леля, която държеше да бъде наричана Кака Лара – любимката на всички деца.

 – Как се казваш? – агресивно подходи Кака ви Лара.
Момиченцето промърмори нещо неразбираемо.