Тя беше един от Мъдреците, които са се издигнали сами от нищото. Черната Вдовица започна кариерата си като елитна куртизанка. По-късно тя успя да стане Маман на един от най-скъпите бардаци в Холивуд и оттам получи достатъчно пари и влияние, за да стане член на Съвета. Изборът на Холивудската Маман за председател не беше лесен. По принцип този пост се заемаше след компромис между двете основни лобита – на евреите и на педерасите. Предишният председател беше евреин и педерас, но и двете лобита бяха недоволни от него, защото той не беше нито достатъчно евреин, нито достатъчно педерас. Затова беше взето решение той да бъде заместен от неутрален мъдрец, който да не е в нито едно от двете основни лобита. Изборът падна върху Маман, защото всички членове на Съвета бяха спали с нея, а мъжете си мислят, че ако са чукали една жена, то биха могли да я манипулират. Това наистина е така за първия й мъж, донякъде е вярно за първите петдесет, но за останалите практически е без значение. Тоест Мъдреците се бяха прецакали, защото им се искаше да имат по-мек и хрисим председател, а вместо това се бяха уредили с кобра.

Интересна е историята за това, как Черната Вдовица се сдоби с този си прякор. По традиция новият председател на Съвета трябваше да убие стария със собствените си ръце. За Маман това не беше голям проблем, защото тя вече беше изпратила доста хора при всевишния, но имаше технически трудности, свързани с преодоляването на охраната на Председателя.

Старият председател имаше склонност към садо-мазо изпълненията, а Маман беше ненадмината майсторка в тази област. По принцип Председателят трябваше да използва представители на своя пол при тези си забавления, защото той беше част от педераското лоби, но любовта му към разнообразието го насочи към Маман и тя скоро стана негова редовна партньорка в тези игри.

При едно от посещенията си Маман уж неволно натисна паник бутона, и то точно във върховния момент. На третата секунда охраната нахлу с пистолети, насочени към Маман. Председателят изкрещя ядосано:

 – Махайте се, тъпаци, не виждате ли, че чукам!
Охраната веднага се изнесе сконфузена.

Месец по-късно Маман предложи на Председателя да му пусне специална музика за секс. Той не отказа, защото, както казахме, обичаше разнообразието и новите неща. Те започнаха да се чукат под звуците на някакво ръмжене, което претендираше да е музика. Маман взе писалката на Председателя и точно когато певецът изцвили като кон, тя я заби в окото му така, че писецът стигна чак до мъдрия му мозък. Председателят успя да издаде сърцераздирателен вик, след което веднага издъхна.

Три секунди по-късно в стаята нахлу охраната и започна да размахва патлаци. В този момент те чуха ядосания глас на Председателя:
 – Махайте се, тъпаци, не виждате ли, че чукам!
Както и преди месец, бодигардовете побързаха да се изнесат. Те чуха гласа на шефа си и го видяха, че наистина чука. Вярно е, че не видяха лицето му, защото то беше скрито зад едрите цици на Маман, но видяха тялото му, което се движеше в такт с музиката и очевидно беше тяло на жив и здрав мъж, при това с перфектна ерекция. Тъпаците не можеха да предположат, че тялото се движи, защото отгоре му подскача Черната Вдовица, а гласът на шефа е запис, който се чува от уредбата.

Час по-късно Маман се изнесе, като каза на охраната, че Председателят е наредил никой да не го буди до сутринта.

***

До центъра за кръводаряване на Гочо му оставаше още около километър. Всъщност за 15 минути той можеше спокойно да измине пеша това разстояние, но не и в София. Особено не в Обеля. Причината беше, че кметът Безкрачко мразеше пешеходците. На тях им беше забранил да ходят по тротоарите, защото това беше място за паркиране на автомобили. Те нямаха право да се движат и по платното, защото там беше място за движение на автомобили. Въпреки това имаше отчаяни пешеходци, които се движеха напук на всички забрани, но за тях Безкрачко беше измислил хиляди препятствия. Пътят им се препречваше от рекламни билбордове, сергии и просяци. Глутници бездомни кучета ги преследваха. Зееха шахти, чиито отвори небрежно бяха замаскирани с боклуци. Имаше хитри капани от типа „подвижна плочка“. Когато тъпият пешеходец стъпеше на плочката, тя се обръщаше и го обливаше с кал от главата до петите. Не че на пешеходците им пукаше. Те вече бяха изпръскани от шофьорите, а мокър от дъжд не се бои.