– Глупак, докога ще я караш на сухо? Няма ли да се сетиш да си купиш от новата водка „Отрежи я“?

На втория екран вървеше друга реклама на същата водка. Там едно доста апетитно парче шепнеше:
 – Харесвам ли ти? Така ще ти изглежда твоята съседка, ако си гаврътнал достатъчно от тази магическа напитка.
Гочо си представи мазното пъпчиво лице на своята стара съседка и веднага установи, че водката няма да е достатъчно, дори и ако реши да обърне всичката си кръв в тази течност.

Все пак на Гочо му бяха малко странни тези реклами. Той беше роден и израснал при комунизма. Тогава любимата му реклама беше „Българо-съветската дружба – като слънцето и въздуха за всяко живо същество“. Всъщност тази реклама се беше запазила, но с малки промени. Не се говореше за Съветски съюз, защото през 2010 Големият Брат вече беше друг. Освен това слънцето и въздухът също бяха сменени, защото софиянци вече не виждаха слънце, а въздухът се виждаше, но не се смяташе за нещо, без което не може. Новият вариант на рекламата гласеше: „Американските военни бази – нужни на българина като боцване за наркоман“.

***

Докато рекламите промиваха мозъка на Гочо, неговият съученик Петьо гледаше телевизия. Не, не гледаше порно. Петьо беше добро момче, което дори не можеше да си представи как би гледал порно, пък и го беше страх да не го хване майка му. Малко странно е мъж на 48 години да се страхува от майка си, но за Петьо не е странно, още повече че тя е основният му източник на доходи.

Любознателният Петьо гледаше новини. Това не беше особено умно от негова страна, защото в България нищо добро не се случваше, а и да се случеше, нямаше да го съобщят. Единствените добри новини бяха, когато някой застрелваше някого. В България нямаше правосъдие, а в небесната справедливост българите не вярваха. Единственото наказание, което един български бандит можеше да получи, беше куршум от колега.

Както казахме, всички българи бяха бандити, но дребните престъпници много се радват, когато някой застреля някоя от по-едрите риби. За съжаление Съветът беше забранил да се съобщават подобни новини, защото това ненужно радва хората и води до нежелателно увеличение на раждаемостта.

Вместо това основната част от новините беше посветена на Светите Мъченици. Това бяха едни българки, които бяха арестувани в една арабска страна и обвинени в убийството на 400 деца. Българите не можеха да разберат как може някой да бъде съден за нещо толкова дребно и невинно, каквото са децата. В България, когато станеше убийство на деца, българите винаги заставаха на страната на убийците. Според нововъзприетата религия на монетаризма, децата бяха нещо излишно. Основният бог беше монетата, а децата представляваха един напълно неоправдан разход. Тоест според българите убийството на деца представляваше намаляване на разходите и по тази причина това въобще не беше осъдително. Ако имаше някой виновен при тези убийства, то това бяха родителите, защото не са си опазили децата и най-вече защото са ги родили. Единственият случай, когато българите бяха възмутени до дъното на душата си, беше, когато майка убива собственото си дете. Тук не става дума за абортите, които според българите са нещо нормално. В България се смяташе, че ако докторите решат, че едно дете е идиотче, то е редно да го убият още в корема на майка му, но ако то се роди идиотче и майка му реши да го отърве от мъките, то тя е най-голямата престъпница, много по-страшна от садистите и педофилите, които поне го правят за удоволствие.

***

Всъщност 2010 много приличаше на времето на Брежнев. Това беше време, в което нищо не се случва и затова историците го нарекоха „Застоя“. В 2010 светът продължаваше да живее в сянката на Втората световна война. Разликата беше, че на младини Гочо слушаше за Малката Земя, където на главата на вожда Брежнев валели снаряди. Сега вниманието беше насочено към други битки, като Пърл Харбър, където вероломните японци нападнали нищо неподозиращите американци.