Малко след Ханс в залата влезе Айнцвайн – лидерът на еврейското лоби в Съвета. И той не знаеше каква е причината за днешното извънредно заседание, но беше спокоен, защото си беше свършил работата и можеше с гордо вдигната глава да погледне колегите си от Съвета. „Аз не съм като онзи пръдльо Ханс – мислеше си Айнцвайн, – как можахме да доверим толкова важни задачи на един педерас!“ Еврейското и педераското лоби на Съвета бяха в непрекъсната конкуренция и въобще не се обичаха, особено лидерите им. Ханс беше предводител на Хомосексуалните Мъдреци и поради това между него и Айнцвайн имаше постоянна борба за власт.

Лидерът на евреите нямаше от какво да се притеснява. Той отговаряше за консумацията на петрол, а тя ежегодно се увеличаваше с 10%. Същевременно Айнцвайн успяваше да запази цените на петрола ниски, за да не допусне използването на други енергийни източници. Тази задача никак не беше лесна, защото Мъдреците непрекъснато трябваше да се борят с разни противници на глобалното затопляне. Това бяха ужасни хора, които искаха да съсипят най-доходния бизнес на Съвета. Айнцвайн не можеше да разбере какво ще им пречи, ако стане малко по-топло. Той се справяше успешно с тези екстремисти, като ги насочваше да се борят с глобалното затопляне чрез затваряне на атомни електроцентрали. Това много хващаше дикиш, особено откакто всяко тримесечие терористите взривяваха по една атомна бомба.

Най-опасни за Съвета бяха идеалистите, които се опитваха да създадат термоядрен реактор. Всяка година Айнцвайн организираше катастрофи и нещастни случаи за хиляди пишман изобретатели. Един дори се беше заврял в Марианската падина, за да търси налягането, което е нужно за успешен термоядрен синтез. Разбира се, там си и остана. Официалната версия беше, че се е удавил, докато е изучавал подводната фауна. Не че на някой му пукаше за подводната фауна, но това обяснение звучеше много правдоподобно.

Хубавото на термоядрения реактор е това, че не може да се направи в домашни условия. Нужна е доста едра апаратура, която трудно може да бъде скрита от очите и ушите на Съвета. От друга страна, много хора знаеха за това, че тази машина може да се направи, и непрекъснато създаваха проблеми на Съвета с напразните си опити.

Има обаче една друга машина, която е много по-мощна и по-страшна от термоядрения реактор и която може да се направи дори и вкъщи, но за нея Великите Мъдреци нищо не знаеха.

***

Докато Мъдреците се събираха за извънредното си заседание, Гочо си беше там, където го оставихте за последно, тоест пред блока си между двата реклами екрана. От три часа движението не беше мърдало и Гочо малко скучаеше.

Той инстинктивно се загледа в един от екраните, защото там се беше появил женски задник. Дъртият доцент си помисли, че става дума за размножаване, но, уви, рекламата беше за алкохол. Задникът изчезна и на негово място се появи намръщен господин с вид на погребален агент и показалец, сочещ право към Гочо.
 – Хей, ти!
Гочо неволно се огледа.
 – Да, ти! Кажи, кога за последно ти пусна трезва жена?
Гочо се замисли за това, че отдавна не му беше пускала нито трезва, нито пияна жена, но предпочете да не отговаря.