***

Докато в Обеля Гочо пътуваше, за да обърне кръвта си в евро, в Швейцария в един скромен дворец се събираха Великите Мъдреци за своето извънредно заседание.

За тези от вас, които не знаят какво представлява Съветът, ще обясним, че това е най-важният управителен орган на планетата Земя. Той управлява три четвърти от човечеството. Остатъкът е под ръководството на Политбюро на Китайската комунистическа партия. Съветът, за разлика от Политбюро, е тайна организация и властта му е много по-могъща и по-всеобхватна по простата причина, че не дразни излишно селяндурите.

Основната цел на Съвета и на Политбюро е да запазят и разширят властта си. Въпреки че властта е главният приоритет на Съвета, той има и други много отговорни задачи. Това са: Запазването на Мира и Демокрацията, Умножаването на Парите, Борбата против расизма и Проектът за създаването на Сивия Човек.

Съветът се състои от представителите на най-влиятелните приятелски кръгове и се ръководи от Председател, който се избира от членовете на Съвета след дълги пазарлъци и интриги.

За да запази Мира, Съветът се е наел с отговорната задача да регулира раждаемостта и смъртността на населението на Земята. Точно в този момент в двореца влиза Ханс, който е отговорник по разпространението на СПИН. Той е малко притеснен, защото се безпокои от това, че гадните мюсюлмани не искат да използват презервативи. Това пречеше сериозно на разпространението на болестта. Освен това мюсюлманите нарастваха драстично, което застрашаваше принципа на омразата. Този принцип беше изобретен още в древен Рим по времето на първата монетаристка империя. Тогава принципът на омразата се наричаше „Разделяй и владей“. За да се поддържа омразата, хората трябва да са разделени на малки групи, които да се джафкат помежду си подобно на малки злобни псета. Много опасно е, когато една от групите нарасне прекомерно, защото тогава тези хора губят чувството си за страх и престават да мразят останалите. Те започват да се държат като голямо благородно куче, което не обръща внимание на джафкането на дребничките си събратя.

Ханс очакваше да го мъмрят, макар че той си беше свършил работата и беше организирал безброй рекламни кампании по училищата, беше раздал тонове безплатни презервативи и дори беше платил на шайка попове да благословят безопасния секс и да успокоят вярващите, че това е богоугодно дело и че не е грях, когато го правим с презерватив. Въпреки всичко, много хора инстинктивно усещаха това, че няма безопасен секс. Те чувстваха, че сексът е свързан с живота и със смъртта, въпреки че в 2010 не се насърчаваше използването на секса за размножаване, а убийствата от ревност си бяха направо забранени.

СПИН-ът не е единственият инструмент, който Съветът използва, за да регулира населението на Земята. Една от най-важните сфери, към които Съветът е насочил своя взор, е размножаването. За да се ограничи този нежелателен феномен, е много важно да се отдели сексът от любовта. Съветът не можеше да се откаже от секса, защото той беше един от основните му източници на доходи. От друга страна, и любовта не можеше да бъде забранена, защото хората си имаха инстинкт за размножаване, а Съветът не искаше да върви против хорските инстинкти. Вместо това Мъдреците налагаха платената любов. Всъщност ставаше дума не за любов, а за платен секс, но будалите не се усещаха.

По цялата земя имаше безброй публични домове, които бяха много важни за икономиката, защото носеха огромни доходи на Мъдреците. Единствено петролът беше по-важен от платената любов и затова Мъдреците се отнасяха с особена любов към розовия бизнес. За съжаление и в тази важна област имаше проблеми, особено в страните с демографски срив като България. Там беше много трудно да се осигурят млади момичета за жрици на любовта. Интересът на клиентите падаше и нищо не помагаше. Непрекъснато се правеха нови заведения, но както се казва: „Нов бардак със стари курви не става“. За да решат проблема, Мъдреците подеха две инициативи. Първата беше за по-ранната професионална реализация на момичетата. Имаше някакви глупави законови пречки, които забраняваха на непълнолетните да проституират, но Съветът мъдро реши този въпрос, като издаде декрет непълнолетните проститутки да се наричат манекенки. Това много издигна авторитета на този занаят и той вече се наричаше „най-престижната“ вместо „най-древната“ професия. Резултатът беше, че момичета почваха толкова рано, че им се налагаше да се повдигат на пръсти, за да направят първата си свирка. Въпреки всичко курвите не стигаха и приходите от платена любов спадаха. Тогава Съветът започна новата си инициатива за повишаване на интереса към по-възрастните жрици на любовта. Започна огромна рекламна кампания. По всички средства за масова информация вървяха реклами, на които се виждаха пищни силуети и се чуваше страстен шепот: „Старата мръсница – тя знае как. Това е опит, който с нищо не можеш да замениш!“ За съжаление мъжете имаха някакъв инстинкт, който ги насочваше само към жени във фертилна възраст. Получи се такъв провал, че чак мъдрецът, който отговаряше за рекламната кампания на старата курва, се покри и не дойде на днешното съвещание.