– Благодаря, ще помисля – каза Бил и отпрати Франк към салона за персонала. След това той се насочи към летящата си спалня, за да подремне. Все пак тази нощ щеше да продължи само два часа.

***

През петнадесетте минути, през които Бил и Франк си говореха, Гочо караше. Днес движението не беше много натоварено и доцент Гочев вече беше успял да измине първите двадесет метра. В този момент той се намираше още пред блока си, точно между двата рекламни екрана.

В София всеки блок си имаше рекламен екран, но Гочовият блок си имаше два. Причината беше, че преди година бойците от съпротивата бяха обезвредили единия, тоест бяха го счупили с камък. Тогава рекламите замлъкнаха и цели три дни съкооператорите на Гочо се наслаждаваха на тишината. Разбира се, Безкрачко се погрижи екранът да бъде оправен и наказа съседите на Гочо, като ги накара да го платят в троен размер. Все пак се смили и вместо три нови екрана, постави само два. Сега в блока се спеше два пъти по-трудно, но въпреки това споменът за трите дена тишина не беше умрял и още се разказваха легенди за съпротивата, която щяла да дойде един ден и да отърве българския народ от рекламите и от Безкрачко.

Гочо се огледа и за пореден път се удиви на мизерията, в която живееше. Датата беше 12 януари 2010 година, тоест 20 години след победата на демокрацията. Младините на Гочо бяха минали в друго време, наречено комунизъм. По-точно това беше времето на прехода към комунизъм, както в момента е времето на прехода към демокрация. Цял живот Гочо беше чакал да дойде нещо, което така и не дойде. Всъщност той чакаше да свърши чакането, но никога не беше предполагал, че ще доживее този край. Преди 20 години никой не допускаше, че комунизмът ще свърши, както и в 2010 никой не вярваше, че демокрацията си има край. И двата строя бяха много силни и могъщи. Крепяха се на многоброен репресивен апарат и бързо се справяха с всеки, който им се противопоставеше.

Гочо израсна като антифашист и антихрист. По-късно стана и антикомунист. След началото на демокрацията той стана и антиглобалист. Сега обаче Гочо вече не беше против никого. Той се научи да уважава всички религии и разбра, че всички хора са добри, но просто някои от тях са идеалисти. Всяка религия в същността си беше добра и показваше на хората едно мило човешко лице. Християните говореха за братство между хората, комунистите добавиха към братството и равенството. Фашистите мечтаеха за свят, в който всички са здрави и красиви. Демократите искаха хората да се трудят и да бъдат възнаграждавани за труда си. Всички религии проповядваха хубави неща и имаха поклонници, които искрено вярваха в идеалите на тяхната религия.

Всъщност терминът „демокрация“ може да ви пообърка, защото всички религии се обявяват за най-човечните и най-демократичните. Демокрация означава религията, която е на власт, а през 2010 година на власт беше монетаризмът. Това е една особена религия, която проповядва вярата в монетата.

Демокрацията, тоест религията, добрала се до властта, показва другото си лице, което е грозно и дори ужасно. Когато бяха на власт, християните имаха обичай да горят хората на клада, комунистите и фашистите си падаха по концентрационните лагери, а монетаристите ползваха затвори, за да затварят тези, които са дръзнали да посегнат на техния бог – монетата. Тези религии си имаха и репресивни апарати от типа на Светата инквизиция. Всяка религия по същество е глобалистка и цели налагането си върху целия свят. Комунистите мечтаеха за световна революция, фашистите искаха да превърнат света в трети райх, християните организираха кръстоносни походи, мюсюлманите – джихад, а монетаристите мечтаеха за световната демокрация.

При всяка религия имаше добри, мили и не много умни хора, които вярваха в доброто лице на религията. Това обикновено бяха бабички. Гочо беше срещал бабички християнки, червени, кафяви и сини бабички, тоест комунистки, фашистки и демократки. Гочо се беше опитвал да ги убеждава, че техният бог не съществува, че те трябва да се преквалифицират и да започнат да вярват в някоя нова и по-модерна религия, а именно – тази, в която вярва той. На младини Гочо агитираше за комунизма, после за монетаризма, а сега и той не знаеше за какво да агитира, но беше разбрал, че не е важно в какво вярва човек, а е важно да вярва и да се опитва да наложи вярата си на останалите.