В миналото, когато е потъвал кораб, спасявали са първо жените и децата. Когато стане пожар, загиват повече мъже и много по-малко жени, защото истинският мъж първо ще се погрижи за жената, която е с него, и едва след това за себе си. Само в България статистиката сочи обратното, защото тук, когато стане пожар, мъжете стъпкват жените и излизат първи.

Когато възникне опасност, напред излиза мъжът, за да защити жената. От една страна, мъжът е по-силният и е логично той да е този, който ще посрещне опасността, но дори и мъжът да е физически по-слаб от жената, пак той ще е този, който ще се изправи срещу нападателя, защото по-важният от двамата е жената. Тя е тази, която трябва да бъде спасена, дори и това да стане с цената на живота на мъжа. По същия начин бодигардът на президента ще застане срещу опасността не защото той е по-силен и по-умен от президента, а защото президентът е по-важният от двамата.

Веднъж гледах научнопопулярно филмче, в което глутница лъвове нападнаха стадо биволи. Лъвовете успяха да отделят една женска и щяха да си я хапнат, но от стадото излезе един мъжки и я защити. Известно време двата бивола дружно отбиваха атаките на лъвовете, но накрая те успяха да ги разделят. Тогава лъвовете нападнаха мъжкия, а женската избяга и се скри в стадото. Професорът, който коментираше зад кадър, се учуди: „Странно, след като разделиха биволите, те трябваше да нападнат по-слабата женска. Защо избраха да нападнат мъжкият?“ Явно, че лъвовете са значително по-умни от въпросния професор и разбират, че ако нападнат женската, мъжкият ще се върне и отново ще я защити. Тогава те пак ще са изправени пред два бивола. Вместо това, те нападнаха мъжкия и го изядоха. Той умря, но защити женската, тоест защити своето бъдеще.

В миналото по време на война мъжете са се избивали помежду си, като са пазели живота на жените и децата. Днес вече няма подобно благородство. Хвърлят се бомби върху жилищни сгради и хората се избиват наред. Никой не се интересува дали става дума за живота на мъж или на жена.

Ако искаме противникът ни да спазва определени правила, трябва и ние да ги спазваме, както и да не го принуждаваме да ги нарушава. Например, ако искаме по време на война да не се убиват жени и деца, трябва армията ни да се състои само от мъже. Навремето Хитлер е нарушил това правило, като е създал хитлерюгенд и по този начин е включил деца в армията. Днес това правило се нарушава масово, като в почти всички армии се включват жени, а когато дадеш на една жена пушка, ти не можеш да искаш от врага си да бъде джентълмен и да не стреля по нея.

Тоест жените са по-важни от мъжете и това е нещо, което ние, мъжете, трябва да помним. Един ден храната ще свърши и тогава ние, мъжете, ще се избием един друг, като по този начин ще спасим жените и децата да не умрат от глад. Ролята на мъжа е да се жертва в името на семейството, а жената е длъжна да оцелее, защото тя е семейството.

Задавали ли сте си въпроса: защо жените издържат много повече на глад от мъжете? Когато храната свърши, стратегията на жените е да стискат зъби и да търпят, за да оцелеят. Те имат много по-голяма отговорност за бъдещето и затова не могат да си позволят да рискуват. Обратното, мъжете, когато огладнеят, полудяват. Когато храната свърши, те трябва да откраднат или да убият, но да намерят нещо за ядене. Защо мъжът не потърпи малко и чак тогава да тръгне да краде и убива? Защото гладът е подло същество, което бързо изпива силите. Ако почакаш и погладуваш, шансовете ти да успееш да си откраднеш храна намаляват. Затова трябва да рискуваш незабавно. Или ще успееш да набавиш храна и ще нахраниш семейството си, или ще дадеш фира и така няма да си им в тежест.

В Гърция има традиция. В деня преди сватбата младоженецът трябва да открадне овца. Идеята е проста, той трябва да докаже, че може да се грижи за семейство и че ако храната свърши, той е готов и да открадне, и да убие, но храна ще намери.

Днес тази традиция е по-скоро театрална. В нощта преди сватбата всички знаят, че ще има кражба. Полицията бди особено зорко, но никога не успява да хване крадеца.