Послеслов

 
 
 
 
 
Здравей, Читателю,

Щеше ми се да кажа „Здравейте, читатели“, но ме е страх да не се изхвърлям излишно. Ще има ли тази книга читатели или поне един читател? Не знам, днес всички пишат и никой не чете. Навремето можехме да разчитаме поне на цензурата. Това бяха едни мили чиновници, които внимателно изчитат всичко, преди да го забранят. Ще кажете, че днес няма цензура. Има, и още как, но цензурите станаха мързеливи и вече нищо не четат. Проверяват само за основните ключови думи и готово – забраняват ви писанието, без дори да са го погледнали.

Ето първата ключова дума, заради която тази книга ще изгърми. Думата е „размножаване“. Много мръсна дума. Не е секс, не е порно, а просто размножаване. Тоест реших да напиша книга за размножаването. Знам, че е забранено, но днес трябва да избираш между това да си скучен или да си забранен. И в двата случая никой няма да те чете, та затова избрах да съм забранен.

Защо ще пиша за размножаването? В България, за да те слушат и да ти вярват, трябва да си абсолютно некомпетентен, а по въпросите на размножаването аз съм повече от лаик. Тоест и понятие си нямам какво е това, как става и защото става. Надявам се тази моя тотална некомпетентност да е предпоставка за бестселър.

***