Бедният Били, мислеше си, че щом е трилионер, то все за едно кафе пари ще намери. Че колко ли може да струва едно кафе, може би долар, не, абсурд, тук очевидно е много скъпо. Сигурно струва най-малко десет долара, е, нека да са сто, най-много хиляда.

Уви, кафето струваше точно един трилион долара! Как може едно обикновено кафе да струва толкова много? Е, това кафе не беше съвсем обикновено. Както казахме, то беше черно и гъсто. Били го изпи с удоволствие и накрая дори си призна, че по-хубаво кафе през живота си не е пил.

Ще попитате – възможно ли е в това кафене да продават толкова скъпо кафе? Да, разбира се, по принципите на пазарната икономика всеки продавач има право сам да определи каква е справедливата цена, на която ще продава стоката си. Разбира се, клиентът трябва да се съгласи и да приеме тази цена за справедлива, но ако и двамата приемат сделката, то какво право има държавата да се намесва в техните взаимоотношения?

Но кога Били се е съгласявал да плати един трилион долара за едно кафе? Ами съгласил се е, когато го е поръчал. Можеше първо да погледне в менюто и да види дали предложената цена го удовлетворява, но той наивно беше поръчал, без да проучи цените в менюто.

Някои икономисти, които не разбират правилно смисъла на пазарната икономика, предлагат да се въведе пределна цена на кафето. Например, ако пределната цена за едно кафе е един милиард долара, то тогава ние с вас пак ще трябва да се оглеждаме като обрани евреи, преди да си поръчаме каквото и да е, но поне трилионерите ще могат да влязат като баровци и без да гледат в менюто, да кажат: „Едно кафе, ако обичате“. Разбира се, тези икономисти нищо не разбират. Смисълът на пазарната икономика е всеки да е нащрек, всеки да се оглежда и ослушва, всеки да се бои за паричките си.

Така Били беше излъган. Години наред той се ослушваше и внимаваше някой да не го обере, а накрая го извозиха по възможно най-тъпия начин. Всъщност, както, предполагам, се досещате, това не беше обикновено кафене и менюто, което му донесоха, не беше стандартното меню, което носят на всички клиенти. Цялата работа беше една гнусна постановка на албанската мафия, която беше приготвила този капан специално за него.

Вярно е, че когато получи сметката, Били веднага бръкна с три пръста в гърлото си и върна всичкото кафе заедно с едни омари, които беше ял на друго място. За съжаление, това не му помогна, кафето беше изпито и той нямаше право да го връща. Опита се да докаже в съда, че кафето е било развалено и не е ставало за пиене, но дузина клиенти на заведението заявиха под клетва, че Били го е изпил и дори много го е похвалил. Вярно е, че всичките тези свидетели бяха албанци, също така вярно е, че и съдията и съдебните заседатели бяха от същата националност, но това в Америка е без значение. Там е демокрация и не могат да те дискриминират по национален или расов принцип.

Ще кажете: „Голяма работа, Били си има цял трилион и може да плати дори и това безбожно скъпо кафе“. За съжаление, не е точно така. Когато разпродадоха на търг имуществото му, се оказа, че не му достигат около петдесет милиарда.

Какво прави Били в момента? Ами сега той мие чинии в една албанска пицария, за да си плати кафето. Няма страшно, остават му само още няколко милиарда и ще излезе на чисто.