– Не, няма да са чак толкова много – възрази Джони. – Това са хора вярващи в Алах, които знаят, че да изнасилиш правоверна е голям грях. Освен това знаят, че наказанието за такова изнасилване е да те убият с камъни.
– Но повечето европейки не са правоверни и тяхното изнасилване не е грях. Те ходят полуголи и според мюсюлманите сами си го търсят. Ще се отнася до убиването с камъни, това е така само в страните приели законът на Шериата. Тук в Европа смъртното наказание е отменено, а изнасилването се смята за леко административно нарушени. В Швеция дори приеха закон, според който ако спиш с проститутка наказанието е същото като да изнасилиш девствена ученичка.
– Така е – засмя се Джони. – Когато приравниш едно сериозно престъпление с някое административно нарушение, това води до леко завишаване на санкцията за нарушението, но също така води и до пълна обезценка на престъплението. В Швеция скоро изнасилването ще бъде приравнено с пресичането на червено и тогава вече никой вече няма да пресича на червено. Всички ще предпочетат да чукат шведки, вместо да пресичат на червено.
Джони престана да се смее и отново стана сериозен. Той погледна към Франк и продължи:
– Ти какво искаш? Европа да остане като един остров в бурното море. Като един замък, в който се ширят богатите аристократи. Замък, където е пълно с храна, леки жени и разврат, а наоколо обикалят тълпи от бедни и гладни. Нали се сещаш, че това рано или късно води до драматичен край. Бедните щурмуват замъка, гилотинират благородниците, изяждат това, което е останало за изяждане и изчукват това, което е останало за изчукване.
– Не, аз разбирам, че при тази ниска раждаемост Европа не може да остане като остров – каза Франк. – Аз разбирам, че Европа трябва да отвори вратите си и да приеме емигранти. Но въпросът е кого да приеме? Дали да приеме най-умните, най-смелите, най-образованите и най-богатите или да приеме най-бедните и най-нещастните. Въпросът е дали да вземем каймака или утайката?
– Когато помагаш, когато искаш да дадеш пари на някой просяк, ти избираш, най-бедния, най-мизерния, най-отчаяния и на него му даваш. Не можеш да дадеш на всички и затова даваш на тези, които са най-зле.
– Да – съгласи се Франк. – Когато пращаш помощи в Африка, нормално е да дадеш на най-бедната и най-закъсалата държава, но когато взимаш някой да живее у вас, ти гледаш да вземеш някой по-читав.
– Така е, – съгласи се Джони. – Когато жених дъщеря си, гледах да я дам на някой по-читав. Пък се оказа, че съм я дал на едно голямо говедо, но аз го мислех за арабски принц.
– И принцовете вече не са това, което бяха – кимна съчувствено Франк.
Джони кимна, за да покаже, че оценява съчувствието на Франк и продължи мисълта си:
– Ние тук в Америка това и правим. Взимаме емигранти, но не приемаме куцо и сакато, а подбираме само най-доброто. Вземи като пример лотарията за зелени карти. Ужким е лотария, но ако си млад богат и красив печелиш лотарията, а ако си беден и грозен, не печелиш. Тук в Америка дори имаме закон. Всеки, който притежава един милион долара е добре дошъл в Америка. Не ни интересува тези пари дали ги е крал от някъде. Дори и малки дечица да е убивал, важното е че е достатъчно умен и безкруполен да спечели тези пари. Всеки, който има пари или има потенциала да спечели пари е добре дошъл при нас, а неудачниците нека си седят в Европа и Африка. На нас ни трябва свежа кръв, но качествена кръв от качествени хора.

– Добре, – каза Франк. – Не може ли Европа да прави същото. Да подбира най-доброто и да връща останалото.
– Да, но Европейците взимат само тези, които са били достатъчно смели да преплуват през Средиземно море. Страхливците си остават в Африка. Освен това вземат само тези, които са имали хиляда долара, за да платят на каналджиите. Тоест взимат само сравнително богатите.
– Да – съгласи се Франк. – Но има голяма разлика между хиляда долара и един милион долар. Освен това има голяма разлика между това да ги имаш и да си ги имал. Що се отнася до смелостта на емигрантите, затова че преплуват през Средиземно море, също не съм съгласен. При смъртност под един процент, това не е никаква смелост. Ако загиваха поне едно 10 процента, то бих приел, че хората поели този риск, действително са смели. Например, при руската рулетка, вероятността да гръмне пистолета е над 15 процента.
– Че кой сега играе на руска ролетка! На тази игра вече дори и руснаците не играят! Опасност от един процент си е съвсем достатъчна.
– Добре, ако живееш в Европа в тухлена къща, вероятността къщата да се срути и жив да те погребе е около 10 процента и това никой не го смята за сериозна опасност.
– Как така цели десет процента? – учуди се Джони, който хич не разбираше от математика и от проценти, но въпреки това 10% му се видя много.
– Много просто – отговори му Франк. – Според Европейското законодателство къщите се строят така, че да издържат на земетресения. Според европейските норми достатъчно силно земетресение, което да бутне къщата трябва да се очаква веднъж на 500 години. Е, ако приемем че живота на европееца е около петдесет години, то вероятността земетресението, което ще му бутне къщата да е през неговия живот е едно на десет. Това разбира се не важи за циганите, които живеят в дървени бараки и не се страхуват от земетресения.
– Добре, приемам че емигрантите, които заливат Европа, не са най-доброто, което може да се желае, но какво предлагаш ти? Да направим лотария за зелени европейски карти и да подбираме само интелигентни и образовани африканци? – попита Джони.
– Точно така – кимна Франк. – Европа трябва да последва примера на Америка и да започне да приема каймака вместо утайката.
– Нали се сещаш, че това ще доведе до нови проблеми. Ще се наложи на бедните африканци да сключват фиктивни бракове с дебели шведски феминистки, само и само, за да останат в Европа. Все пак, трябва да сме човечни, не можем да искаме това от тях! – възмути се Джони.
– Но погледни нещата от гледната точка на шведската феминистка. Кога иначе ще й се отвори парашута да си вземе вкъщи едно младо негърче? Сега феминистките викат „Добре дошли“, като си мислят, че африканците само за тях си мечтаят, но истината е, че те не са чак толкова закъсали.

Джони продължаваше да не е съгласен:
– Сега Америка приема каймака на емиграцията. Ако и Европа започне да обира каймака ще се получи конкуренция между нас и тях. Не е ли по-добре да има разпределение, за нас каймака, а за Европа утайката?
– Африка е голяма! – противопостави се Франк. – Има достатъчно умни, интелигентни и образовани хора и за нас и за Европа.