Няма нужда крадеца да препродава крадената кола. Ако е минало достатъчно време преди да го хванат, то тогава краденото е негово поради давност. Можем ли да се откажем от давността? Е, не можем напълно. Вземете като пример едно парче земя. През годините от е крадено и препродавано много пъти. Последния му собственик или го е откраднал или го е купил от някой, който го е откраднал. Затова можем да приемем, че давност има само за откраднатото преди 2000 година. За откраднатото след тази дата да няма давност и да няма значение колко дълго крадецът е бил във владение на откраднатото. Защо избираме точно 2000 година? Ами това е едно кръгло число, което е близко до наши дни. Числото 1000 е далеч в миналото, а 3000, далеч в бъдещето. Тоест, трудно някой може да намери аргумент да промени числото, а за това число важното е то да бъде фиксирано веднъж за винаги.

Римското право

Разбира се, „Откраднатото е на крадеца“ не е единствения принцип на римското право, от който трябва да се откажем. Друг подобен принцип е: „Парите не миришат.“ Тоест, не е проблем, ако парите са откраднати. Това по същество е вариация на същи принцип.

Следващия принцип на римското право, от който трябва да се откажем е това, че съдията не отговаря за грешките си. Разбира се, всеки има право да греши, но не е все едно дали грешката е неволна или умишлена. Същото е при докторите. Един доктор, за да се научи, трябва да умори няколко човека. Ако той оперира и резне няколко сантиметра в страни, това може да го признаем за неволна грешка, но ако оперира пета и резне гръкляна, това вече е непростимо.

Защо един съдия би допуснал грешка умишлено и съвсем съзнателно. Ами най-често, защото някой го е стимулирал с финикийски знаци. За съжаление според римското право подкупа е разрешен. Вярно, нямаш право да дадеш директно на съдията, а и той едва ли ще посмее да вземе, но можеш да си наемеш скъп адвокат и то толкова скъп, колкото си искаш. Тоест, ти съвсем законно даваш подкупа на адвоката, а той ще има грижата да го даде на съдията. Това няма да е проблем, защото те двамата се познават и си имат доверие. Ти предварително си проучил кой адвокат печели делата при този съдия, за да си сигурен, че пътеката вече е отъпкана.

Как може това да се спре? Ами много просто, адвоката не трябва да получава повече от съдията. Щом за твоето дело държавата ще плати на съдията определени пари, то ти нямаш право да дадеш повече от това на адвоката си. Щом държавата е намерила съдия, който да работи за тези пари и ти ще намериш адвокат за същите пари. Ако съдията, прокурора и адвоката получават едни и същи пари, то те ще са равнопоставени и няма да е сегашната ситуация на бедни съдии изкушавани и тъпкани от богатите адвокати.

Следващият омразен принцип е, че един човек не може да бъде съден два пъти за едно и също нещо. Тоест, веднъж оправдан, ти си се отървал. То, по принцип, няма как едни и същи дела да се връщат по сто пъти, но защо ли пък не, ако има сериозни основания. Например, ако съдията, който е бил на делото, е корумпиран. Или ако не е корумпиран, ама има имоти, за които е нужно да си корумпиран. Или ако грешките в делото са такива, че все едно доктора оперирайки петата е резнал гръкляна.

Последния принцип, от който е важно да се отървем е това, че законите не действат с обратна сила. Тоест, ако това което си правил е било законно когато си го правил, то ти не си престъпник, а честен бизнесмен.

Дребните кражби се извършват по тъмно, а сериозните обири се правят, чрез промяна в законодателството. Как става това? Поръчваш си закон. След това взимаш едни пари, съвсем законно по закона, който си си поръчал. Накрая си ни лук ял, ни лук мирисал.

Как може да се промени този принцип? Има един важен прецедент, който можем да използваме. Нацистките военнопрестъпници са вършели неща, които са били законни по нацистките закони. За тях не е приложен принципа, че ако си действал по закона си невинен. На базата на този прецедент може да подгоним всички, които са се уредили с някакъв лобистки закон и са се облагодетелствали по законен, но неморален начин.

Рим е първата монетаристична империя, а ние живеем в Англосаксонската империя, която е втората империя изградена върху монетата. Затова нашето право е толкова близко до римското.

Хитлер е претендирал, че е наследник на Римската империя, но без основание. Неговата империя не е основана на парите, а на базата на националсоциализма, което е религия. Тоест, неговата империя е религиозна, а не монетаристична. Истинските наследници на Рим, това са англосаксонците. Вярно е, че Англосаксонската империя си променя столицата. На времето е бил Лондон, а сега е Вашингтон. Аналогично нещо се случва и с първата монетаристична империя. В началото столицата е била в Рим, после се премества в Константинопол.

Ние българите на времето сме били част от Римската империя, а сега сме част от Англосаксонската. Някой ще ми възрази като каже, че нито на времето сме били част от Римската, нито сега сме част от Англосаксонската. Отговорът ми е: Погледнете през прозореца. Ако виждате да се разхождат римски легионери, значи сте в Римската империя, а виждате американски войници, значи сте в Англосаксонската.