Парите са нещо изключително важно и необходимо. Много от ресурсите на човечеството са ограничени. Например, един такъв ресурс са блондинките. Трябва да има някакъв начин за разпределение на ограничените ресурси. Ако няма пари, ще стане като при комунизма – опашки, дефицит, специални магазини, връзки. Тоест, ако няма пари, с които да бъде заплатен ограничения ресурс, то ще трябва да се заплати с време или с нещо друго, или да бъде ограничен кръга от хората, които имат право на този ресурс. Разбира се, освен така описаните сложни обществени взаимоотношения, има и по прост начин за разпределение на ограничените ресурси, който гласи: „Ако си с големи мускули – печелиш!“ При блондинките, до ден днешен, това е един от основните способи за тяхното разпределение.

Какво ще стане, ако се откажем от кражбата?

Ако решим да променим фундамента на обществото и да се откажем от кражбата и измамата, то това ще е страхотен проблем, защото най-малко 90% от хората ще загубят работата си. В момента ние живеем в нещо като турска баня. Казват, че там с едната ръка се пазиш да не ти бръкнат отзад, а с другата гледаш ти да бръкнеш на някого. Днес повечето професии са свързани с това да откраднеш и да измамиш или да пазиш някой да не те окраде и измами. Най-често правиш и едното и другото. Например счетоводителите. Задавали ли сте си въпрос, защо счетоводството е така ужасно сложно и неразбираемо. Отговора е: За да може да се краде. Добре, но би могло да се краде и при по-просто счетоводство, но тогава всеки ще може да открадне, а принципа на монетаризма е да се краде, но не от всеки, а само от нашите хора и от тези, които са достатъчно умни и се налага да ги приемем за наши хора.

Тоест, счетоводителят има две задачи: Да гледа нещо да открадне и да пази другите да не откраднат. Основната работа на търговеца е да измами клиента и да му пробута нещо ненужно, но същевременно с това той трябва да се оглежда и ослушва и да се пази от клиентите и колегите търговци да не вземат те него да го оберат.

Ако се откажем от кражбата, ще се изпразнят затворите и тъмничарите ще останат без работа. Вярно е, че в затвора освен крадци има и убийци, но и те работят за пари и ако спрем с кражбите, ще закъсаме и с убийствата. Вярно е, че не всеки убива за пари, има хора които го правят за удоволствие. Това са серийните убийци. Но колко серийни убийци има? Няма да стигнат да напълнят цял затвор, дори и за един етаж от затвора няма да са достатъчно.

Защо да се отказваме?

Кражбата е един изключително неефективен начин за преразпределяне на благата. Когато циганите откраднат кабел, те го предават в пункта за цветни метали и взимат срещу труда си жълти стотинки. Това е нищо в сравнение с парите, които ще получим, ако сметнем, колко струва новия кабел, който трябва да се постави на мястото на откраднатия, колко струва самото поставяне и колко струва тава, че цял квартал, дни наред, ще бъде без ток или без телефон.

Какво ще стане, ако общинските съветници приватизират детската площадка, която е между четири блока. Ще дойде предприемач и ще построи нов блок между четирите. Нека вземем от едната страна печалбата на предприемача и подкупите на общинските съветници, които те са прибрали покрай тази приватизация. От другата страна да вземем каква е загубата. Апартаментите в четирите блока ще загубят поне една четвърт от цената си. Това би трябвало да е равно на цената на апартаментите в новия блок, но те ще са значително по-евтини, защото прозорците им место да гледат към детска площадка, ще надничат в прозорците на омразните съседи. Ако добавим и разходите за материали и труд, ще видим че общата загуба е много по-голяма от печалбата на крадците.

Как да се откажем от кражбата?

Има известни технически трудности, но те никак не са сериозни. Първото, което трябва да направим е да се откажем от принципа: „Откраднатото е на крадеца“. Това е един от основните принципи дошъл още от римското право.

Например, как мислите: Ако някой ви открадне колата и я продаде на брат си, на кого е колата, ваша или на брата на крадеца. Всяко дете би казало, че колата си е ваша, но всеки юрист ще ви каже, че брата на крадеца е добросъвестен собственик, който честно и почтено е закупил вашата кола без нито за момент да подозира, че тя е крадена и затова колата си е негова.

Ако се откажем от принципа: „Откраднатото е на крадеца“, то тогава верния отговор ще е този на децата, а не на юристите. В крайна сметка в този случай някой трябва да изгори – или обрания собственик или добросъвестния купувач. Римското право ни казва, че собственика е трябвало да си отваря очите, за да не го оберат, а ние ще кажем, че добросъвестния купуваш е трябвало да гледа какво купува.