В човешката душа се сблъскват две желания. Едното е „Искам да се състезавам“, а другото е „Искам да спра да се състезавам“. От една страна искаш да отидеш да риташ мач, искаш да се състезаваш, да се доказваш. От друга страна ти е омръзнало от всичките тези състезания. Искаш да се разберем и да разделим храната поравно, парите поравно, жените поравно и всички други блага поравно. От една страна искаш да се докажеш и да получиш повече от другите заради това което си. От друга страна искаш да няма значение какъв си и всички да получават поравно.

В основата на повечето религии и идеологии стои идеята да спрем да се състезаваме. Идеята на комунистите е, че парите нямат значение, няма значение беден ли си или богат – всички са равни. Идеята на неолибералите е, че няма значение умен ли си или глупав, бял или черен, здрав или болен. Единственото което е важно за неолибералите са парите. Всичко друго е без значение.

Моето желание обществото да се откаже от кражбата и измамата също е бягство от състезанието. Мен не ме бива във финансовите измами и затова бих предпочел такива измами да няма. Мюсюлманите отиват още по-далеч. Те се отказват дори и от сексуалните измами. За мюсюлманина не е нужно да стои близо до жена си и да я варди да не му сложи рога, защото обществото е поело тази грижа. Ако тя му изневери, ще я убият с камъни! За нас европейците отказа от сексуалните измами е недопустим, защото това е важен елемент от общественото ни устройство. При нас мъжа трябва да е нащрек, да се навърта около жена си и да внимава тя да не вземе да кривне от правия път. Това си е лично негова грижа, а не грижа на обществото. Това е едно от противоречията между християнските и мюсюлманските държави. Едните искат да въведат закон забраняващ изневярата, а другите не щат и да чуят за подобно нещо.

Ислямът, както повечето религии забранява лъжата и кражбата, но мюсюлманина никога няма да се откаже от пазарлъка, защото за него това е едно приятно боричкане на умове, вид интелектуален дуел. Ако откажеш на мюсюлманин да се пазариш с него, може да го обидиш. Това значи, че не го смяташ за достоен противник. Подобно противоречие има при християнството. Тази религия забранява прелюбодеянието, но ние никога няма да се откажем от флирта, защото за нас това е една приятна игра. Ако на един европеец му откажеш да флиртуваш с него, това може да го обиди. Това означава, че не го приемаш за достоен да бъде твой потенциален сексуален партньор. Неолибералите се опитват да забранят флирта във всичките му форми, но все още има една форма на флирт, която не е забранена и това е усмивката. Неолибералите не гледат с добро око на усмивката, но все още не са ни забранили да се усмихваме.

Както европейците държат на сексуалните измами, така и американците държат на финансовите измами. Те наричат това американски начин на живот и са готови да бомбардират всеки, който иска да ги забрани. От друга страна по въпроса за сексуалните измами американците са по-близо до мюсюлманите отколкото до европейците. Макар в Америка за изневяра да не убиват с камъни, там има доста закони наказващи „неправилното“ сексуално поведение.

Все пак, няма как да спрем да се състезаваме. Можем само да променим правилата на играта и да изберем друг еволюционен принцип. Комунистите се отказват от кражбата, но насърчават физическата сила и здравето. Насърчават и интелигентността, но тук пак има известно противоречие. Искат интелигентна нация, но не прекалено интелигентна. Затова по времето на комунизма интелигентността е и плюс и минус едновременно. Както казахме, подобно противоречие има днес при кражбата. Тя също е плюс и минус едновременно.

Мюсюлманите се отказват от красотата като еволюционно предимство (най-вече от женската красота), но запазват парите като основен еволюционен принцип. Тоест, мюсюлманките не се състезават по това коя е по-красива, но мюсюлманите се състезават по това кой е по-богат. Въобще ислямът е една религия, която цени парите. Може би това е причината тази религия да вирее така добре заедно с монетаризма.

Въобще, няма как да спрем състезанието напълно. Можем само да променим правилата и да изберем кои качества ще поощряваме и кои ще наказваме.

Вземете като пример кучетата. Домашните любимци са страшно разнообразни. Високи и ниски, с различна козина и различни опашки. При тях селекцията се осъществява от просташкия вкус на стопаните им. Ние си ги харесваме нашите домашни любимци, защото това си е нашия просташки вкус. Харесваме ги, така както харесваме кичозните тапети, които сме залепили у дома си. Това сме избрали, това сме залепили, това сме селектирали.

Какво става със същите тези домашни любимци, когато ги изхвърлим на улицата? Само след няколко поколения те стават почти еднакви. На улицата пак има еволюционни критерии, но по-различни и резултат пак има, но той е по-различен.

Да се откажем ли от парите?

Всъщност, идеята да се откажем от кражбата не е нова. Това комунистите вече са го предлагали. Лошото е, че при тях това става за сметка на парите. Те предлагат да се откажем от парите, а щом няма пари, няма и кражба. Е, имаше кражби по време на комунизма, ама това бяха дребни кокошкарски кражби. По това време парите нямаха стойност и повечето хора се чудеха как да си ги похарчат. Само обикаляха празните магазини и търсеха някъде опашка, на която да се наредят. Първо се нареждаха и чак тогава питаха: „Извинете, за какво е опашката? “

Моето предложение е да се откажем от кражбата, но да запазим парите и при това парите да имат стойност, щото пари без стойност не са пари, а тапети.