Продължение Двадесет и седем

Добавка към послеслова – За кражбата и измамата

Реших да напиша още едно парче от книгата. Пак ще е от послеслова, тоест пак от „скучната“ част. Много по-лесно се пише послеслов, отколкото самата книга, защото книгата трябва да е поне малко забавна, за да има шанс някой да я прочете, а послеслова може да си е скучен колкото си иска, защото така или иначе никой няма да го чете.

Дойде предизборно време. Сега хората се замислят над това как функционира държавата им. Сега е момента да пробутам няколко екстравагантни идеи, макар че като се замислите, няма нищо по-естествено от това, което предлагам.
_________________________

Кражбата е нашият фундамент
(селекцията на най-големия крадец)

Два са основните принципа, на които е изградено нашето общество. Това са кражбата и измамата. Можем ли да се откажем от тази основа и да изградим обществото на базата на други принципи? С две думи, можем ли да се откажем от кражбата и измамата?

Както да откажеш цигарите, така и да откажеш кражбата е трудно, но не е невъзможно. Появяват се известни технически трудности, но тяхното преодоляване не е проблем. Трудното е да намериш нов принцип, който да залегне в основата на обществото.

Помислете си, в момента кражбата е в основата на нашата еволюция. Както пауните селектират мъжкарят с най-красивата опашка, така и ние хората селектираме най-големият крадец, на когото даваме максимално високия обществен статус. Обикновено въпросът, който определя мястото ни в обществото, не е какво си успял да откраднеш, а колко имаш, но за да имаш много трябва много да си откраднал или да си успял да измамиш много хора, които сами доброволно да ти дадат паричките си.

Принципа за селекцията на най-големия крадец е принцип като всички други. Всеки биологичен вид избира кое качество иска да селектира и насочва натам своята еволюция. Все пак в този принцип има известно противоречие. Ние се кланяме на най-големите крадци, но по-дребните не само, че не ги насърчаваме, а дори ги наказваме, като ги вкарваме в затвора.

Тоест, нашето общество търси умния и способен крадец и измамник, този който няма да го хванат. Следователно, чрез селекцията на най-големия крадец и измамник, ние се опитваме да селектираме качества като интелигентност, смелост и актьорско майсторство. Има обаче едно качество, което не е ясно дали го искаме или не. Това е почтеността. От една страна ние отхвърляме почтените хора, защото са бедни, но от друга ги насърчаваме, защото искаме те да са около нас, защото с тях се живее много по-лесно и по-приятно.

Търсим друг еволюционен принцип
(вместо кражба, размножаване)

Ако се откажем от кражбата, първия проблем, с който ще се сблъскаме е, че ще трябва да намерим друг еволюционен принцип. Щом няма да се стремим да създадем перфектния крадец, то ще трябва да изберем други качества, които да са в основата на естествения подбор. В миналото най-важните качества са били интелигентността и физическата сила, но тогава ние сме използвали тези качества за да си набавяме храна и за да се избиваме един друг. Днес храната е в супермаркета, а да се избиваме един друг не искаме, защото вече сме мързеливи и искаме да я караме по-полека. Предпочитаме, тая работа с еволюцията да върви без излишно да се напрягаме и изнервяме.

Днес силата и интелигентността все още са полезни качества. Смисъла на физическата сила сега е да набиеш някой и да го обереш. Смисъла на интелекта е да излъжеш някой и да му вземеш парите. Тоест, тези качества не са ценни сами за себе си, а тяхната ценност идва чрез парите.

Ако се откажем от кражбата и измамата, ще трябва да се откажем да използваме ума и физическата сила за набавянето на пари. Днес вече е незаконно да набиеш някои и да му вземеш парите, но все още се приема за напълно законно да го обереш като го излъжеш. Тоест, ако си физически по-силен, това не ти дава право да го обереш, но ако си интелектуално по-силен, то тогава правото е на твоя страна.

Можем ли да се откажем от цялата тази работа с естествения подбор и да си живеем щастливо без да се интересуваме как ще изглежда човека на бъдещето? Какво значение има дали той ще бъде умен или глупав, дали ще е красив или грозен, дали ще е бял или черен?