Макар че от техническа гледна точка всичката тази вода беше излишна, то от
гледна точка на купона водата си беше супер. Китайците пробваха всичко – секс в
резервоара с питейна вода, секс при рибите, секс в оризището. Космическата
станция беше малка и не даваше много възможности за уединение и затова сексът
беше по-скоро групов, отколкото семеен.
Всичко ставаше под зорките погледи на камерите и се предаваше моментално в
китайския център за управление на полетите. Разбира се, NASA не стоеше
безучастна, американците прихващаха всички сигнали, идващи от станцията и
строго следяха какво се случва.
***
Малко по-късно Били вече летеше към Швейцария. Сега той се намираше в частния
си свръхзвуков самолет, който след два часа щеше да се приземи в един
швейцарски курорт. Там щеше да се състои извънредно заседание на Съвета на
Великите Мъдреци.
Били беше излетял от Западното крайбрежие вечерта и щеше да кацне сутринта на
следващия ден. Тоест, за два часа щяха да минат дванадесет. В момента Били си
мислеше, че неговият реактивен самолет е истинската машина на времето и че не
му трябва тази, която му предлага инженер Христов. Въпреки това Били беше взел
Франк на борда и щеше да го изслуша още веднъж. Не че му се занимаваше с
подобни научни фантастики, но десетина човека се бяха обадили и го бяха
помолили да помисли над проекта на Франк. Между ходатаите имаше дори
няколко от членовете на Съвета. Странно как за това младо инженерче се
застъпваха толкова влиятелни хора.
Били не искаше да вижда Франк и не му се занимаваше с неговите глупости, но
ходатайството беше един от основните принципи на демокрацията и Били не
можеше да го пренебрегне. Затова той вдигна слушалката и нареди на секретарката
си да въведе Франк в летящия му кабинет. След минута вратата се отвори и влезе
Аманда, следвана от главния инженер на Onlysoft. Били погледна към едрия й бюст
и си помисли дали силиконът ще издържи скоростта от 4M, с която се движат. При
тази скорост титановата обшивка на самолета се загряваше до червено, но бюстът
на Аманда не беше застрашен нито от въздушното съпротивление, нито от ръцете
на Били, още по-малко пък от Франк. За съжаление на Аманда на този самолет
нямаше нито един истински мъж.
|
Били бързо прогони сексуалните си мисли и започна да мисли за пари. Това за него
беше много по-естествено състояние на духа, особено в момент като този, когато
летеше към Швейцария, за да защити американската порноиндустрия. Тоест, в
момента цяла купчина пари стоеше заложена на карта, а той трябваше да обсъжда
някаква машина на времето, от която не очакваше пари, а само неприятности.
– Колко пъти по-бърз ще бъде този квантов компютър от тези, които имаме в
момента? – попита Бил.
– Не може да се отговори на този въпрос – заекна Франк, който не искаше да казва,
че въпросът е глупав. – Може да се каже безброй пъти.
– Как така безброй? – Били знаеше, че компютърните тактове са като парите. Може
да са много, но никога не са безброй.
– Квантовият компютър ще реши проблема с комбинаторния взрив и ще ни даде
възможност да решаваме задачи, които досега са били нерешими поради
комбинаторната експлозия.
– Какъв взрив, каква експлозия? – подскочи Бил. Той беше станал чувствителен на
тази тема, откакто група защитници на свободния софтуер се опитваха да го
убият.
– Това е компютърен термин. Сигурно знаете историята за създателя на играта шах,
който поискал като отплата едно зрънце жито на първото квадратче на дъската, две
на второто и така нататък. На всяко следващо квадратче два пъти повече. Тоест,
поискал е 2 на степен 64 зрънца.
– Две на степен 64 минус едно – поправи го Бил. Ставаше дума за около 16
милиарда килотона зърно, но Бил беше толкова стиснат, че не можеше да позволи
да го излъжат дори и с едно зрънце. – Да, доста зърно, дори и аз не мога да го
платя.
– Това е проблемът, когато започнем да удвояваме, само след стотина стъпки
числото става толкова голямо, че нищо не може да ни помогне. На това му викат
експоненциално нарастване или комбинаторен взрив.
– И как ще ни помогне вашият квантов компютър?
– Повечето програми работят, като търсят отговор в дърво.
„По-добре ти да си беше останал в България и да си търсиш банани по дърветата“ –
помисли си Бил. Той не знаеше, че Франк не е роден в България, а само баща му и
че в тази нещастна страна нямаше дори и банани. Все пак Бил знаеше, че дърво е
компютърен термин, а не бананова палма.
|