– Представете си един възел, от който излизат два пътя и всеки води до нов възел. От новите възли излизат по два пътя и така нататък сто пъти. Ще се получат две на степен сто пътя, а това число е толкова голямо, че никой компютър не може да ги обиколи всичките. Никой, освен квантовият.
– А той как ще ги обиколи?
– Квантовият компютър няма да обикаля всичките две на степен сто пътя, а ще тръгне по всичките пътища едновременно и ще реши задачата само за 100 стъпки. С тази машина ние ще можем да надникнем в бъдещето и да разберем до какво ще ни доведе глобалното затопляне. Сега не знаем дори дали в бъдеще ще стане по- топло или по-студено. Не знаем какви промени ни очакват и кога ще настъпят. Тази машина може дори да ни помогне да предотвратим тези промени.

Франк доста се разпали и Бил усети, че срещу него стои един фанатик като тези, които се опитваха да го убият, защото е забранил безплатния софтуер.
– Благодаря, ще помисля – каза Бил и отпрати Франк към салона за персонала. След това той се насочи към летящата си спалня, за да подремне. Все пак тази нощ щеше да продължи само два часа.

***

През петнадесетте минути, през които Бил и Франк си говореха, Гочо караше. Днес движението не беше много натоварено и доцент Гочев вече беше успял да измине първите двадесет метра. В този момент той се намираше още пред блока си, точно между двата рекламни екрана.

В София всеки блок си имаше рекламен екран, но Гочовият блок си имаше два. Причината беше, че преди година бойците от съпротивата бяха обезвредили единия, тоест бяха го счупили с камък. Тогава рекламите замлъкнаха и цели три дни съкооператорите на Гочо се наслаждаваха на тишината. Разбира се, Безкрачко се погрижи екранът да бъде оправен и наказа съседите на Гочо, като ги накара да го платят в троен размер. Все пак се смили и вместо три нови екрана, постави само два. Сега в блока се спеше два пъти по-трудно, но въпреки това споменът за трите дена тишина не беше умрял и още се разказваха легенди за съпротивата, която щяла да дойде един ден и да отърве българския народ от рекламите и от Безкрачко.

Гочо се огледа и за пореден път се удиви на мизерията, в която живее. Датата беше 12 януари 2010 година, тоест 20 години след победата на демокрацията. Младините на Гочо бяха минали в друго време, наречено комунизъм. По-точно това беше времето на прехода към комунизъм, както в момента беше времето на прехода към демокрация. Всъщност цял живот Гочо беше чакал да дойде нещо, което така и не дойде. В действителност той чакаше да свърши чакането, но никога не беше предполагал, че ще доживее този край. Преди 20 години никой не допускаше, че комунизмът ще свърши, както и в 2010 никой не вярваше, че демокрацията си има край. И двата строя бяха много силни и могъщи. Крепяха се на многоброен репресивен апарат и бързо се справяха с всеки, който им се противопостави.

Гочо израсна като антифашист и антихрист. По-късно стана и антикомунист. След началото на демокрацията той стана и антиглобалист. Сега обаче Гочо вече не беше против никого. Той се научи да уважава всички религии и разбра, че всички хора са добри, но просто някои от тях са идеалисти. Всяка религия в същността си беше добра и показваше на хората едно мило човешко лице. Християните говореха за братство между хората, комунистите добавиха към братството и равенството. Фашистите мечтаеха за свят, в който всички са здрави и красиви. Демократите искаха хората да се трудят и да бъдат възнаграждавани за труда си. Всички религии проповядваха хубави неща и имаха поклонници, които искрено вярват в идеалите на тяхната религия.

Всъщност терминът „Демокрация“ може да ви пообърка, защото всички религии се обявяват за най-човечните и най-демократичните. Демокрация означава религията, която е на власт, а през 2010 година на власт беше монетаризмът. Това е една особена религия, която проповядва вярата в монетата.