Огромна помощ на археолозите оказваха иманярите. Въпреки общата им цел, тези две групи не се обичаха, защото бяха в непрекъсната конкуренция за парите на колекционерите. Освен това иманярите вършеха работата си половинчато като само изнасяха това, което може да се изнесе, докато археолозите търпеливо унищожаваха всичко, камък по камък.

Наистина, Петьо имаше колеги, които не разбират истинския смисъл на археологията. Те се опитваха да консервират старините, вместо веднага да ги унищожават под предлог, че правят важни изследвания. Въпреки това тези археолози не създаваха проблем, защото важното беше да извадят историческите ценности от земята, а след това имаше кой да ги потурчи. Средният живот на находките беше хиляда години под земята и само петдесет години след изваждането им. Тоест, дори и тези, които не разбираха истинската си мисия, все пак успяваха да съкратят живота на старините около двадесет пъти.

В момента Петьо лежеше в леглото си и мечтаеше за това как един ден той ще разруши Хеопсовата пирамида, за да види дали вътре каменните блокове са издялани със същото старание като блоковете, които са отвън. След това Петьо искаше да реставрира цялата пирамида като я построи отново. Тази реставрация нямаше да е безсмислена, защото Петьо искаше пирамидата да стане два пъти по- висока, за да може да привлича още повече туристи. След реставрацията пирамидата щеше да е много по-здрава, защото Петьо щеше да замени нетрайния варовик с железобетон.

Замечтаният археолог се откъсна от грандиозните си планове, за да стане и да хвърли едно дърво в печката. Не беше много студено, но все пак беше зима и въпреки глобалното затопляне, все още имаше нужда от отопление. Преди години дървата бяха лукс, който малцина можеха да си позволят, но през 2010 година парното и токът бяха много по-голям лукс. Просто Безкрачко беше откраднал парното, а Царят си беше взел тока и сега за софиянци единственият достъпен източник на топлина бяха дървата. В София горяха толкова много пернишки печки, че градът се беше покрил с облаци дим, подобно на горски пожар.

Дървата пушеха много, защото бяха прясно отсечени. Димът беше лютив и леко дразнеше очите, но това е цената, която един модерен град трябва да плати на индустриалната революция. Хубавото беше, че замърсяването намаляваше заедно с намаляването на горите. В 2010 всичко около София вече беше изсечено и дървата поскъпнаха. Циганите снабдяваха София, като караха с конските си каручки дървета, отсечени чак на границата, а тя беше на стотици километри. Затова Петьо хвърли в печката само едно дърво, а не две-три, както правеше преди.

***

Докато Петьо ставаше, а Гочо отиваше да размени кръвта си срещу финикийски знаци, някъде високо над главите им се вихреше страхотен купон. Мястото беше китайската космическа станция, която летеше на сто километра над Гочовия джип. Там се бяха събрали три китайски семейства и правеха това, което правят нормалните семейни хора, а то е секс.

Китайската станция приличаше на огромен сусамен геврек, който се върти бързо около невидимата си ос в центъра. Това въртене създаваше гравитация вътре в геврека. На същия принцип работеше центрофугата на Гочо, а това беше машината, с която доцент Гочев се запозна, когато му се наложи сам да си пере дрехите.

Неизвестно защо гравитацията на космическата станция беше малко по-слаба от земната. Може би китайците не се сещаха да завъртят геврека малко по-бързо или ги беше страх да не им се завие свят. Така или иначе това беше първата космическа станция с изкуствена гравитация, която позволяваше да има три аквариума с риба и три големи оризища. От една страна беше хитро това, че станцията представляваше затворена екосистема и че не се нуждаеше от непрекъснати доставки на храна и на кислород, но от друга страна беше адски тъпо да отглеждат риба и ориз, защото те изискваха огромни количества вода.

Китайците качиха на станцията толкова много вода, че имаше един момент, в който целият китайски народ работеше, за да произвежда ракети, да ги зарежда с гориво и да ги праща да носят вода на китайската космическа станция. В момента водата беше 90% от масата на станцията.