Това не беше правилно по етикет. Правилата изискваха момчето да налети на бой
срещу дангалака Гочо, но съотношението беше 60 към 110 килограма и момчето
реши, че стриктното спазване на етикета не е в негова полза.
Гочо веднага разбра, че до бой няма да се стигне, но и словесният дуел не беше за
изпускане.
– Тази кола твоя ли е? – контраатакува Гочо. При дуел най-добрата защита е
нападението независимо дали дуелът се води с думи, шпаги или юмруци.
– Ами да – отстъпи момчето. Това беше грешка, не стига, че му изкривиха капака, а
сега щяха да го изкарат виновен.
– А ти защо си спрял тук? – продължи атаката Гочо.
– Ами аз къде да спра? Навсякъде е заето, – заоправдава се собственикът на
злополучното возило.
На Гочо му домъчня и смени агресивния тон с назидателен:
– И ти си прав, но и да ти минават през колата не е добре. Хайде, аз съм слаб и
атлетичен, но ще мине някой дебелак с груби обуща и ще ти издраска боята!
Момчето направи последен опит да срази Гочо с логичен аргумент:
– Толкова много хора минаха и всичките пропълзяха отдолу, само ти мина
отгоре.
– Ти вместо да стоиш тук и да правиш статистика колко са пропълзели и колко
прескочили, по-добре си премести бричката, че след малко ще се върна и
прескочилите ще станат двама.
Както обикновено се случва в живота, логиката отстъпи на силата и момчето
замълча виновно. Може би ще ви зачуди кроткият и благ характер на доцент Гочев,
но в България хората са толерантни към нарушителите, защото никой не е
безгрешен. На двадесетина метра по-нагоре по улицата пред съседния вход беше
паркиран джипът на Гочо и точно в момента две бабички пропълзяваха под него, за
да отидат на партийно събрание. Едната баба беше заклета комунистка и се бореше
за приватизация. Втората баба беше върла антикомунистка и се бореше за
национализация. Наистина бабите се бяха пообъркали малко и се бореха за
обратното, но в България всичко беше наопаки.
|
Гочо изчака бабите да изпълзят изпод джипа и чак тогава потегли. Не че някой
щеше да му направи въпрос за две сгазени бабички, но той беше старомоден и
смяташе, че дори и пешеходците са хора.
Доцентът ловко се включи в движението, където другите шофьори го приветстваха
с клаксони и псувни. По принцип българите постоянно надуваха клаксоните. Това
беше защото те бяха хора крайно комплексирани и се безпокояха, че никой не ги
забелязва. Единственият, който не свиреше на клаксона си беше Гочо, но не защото
не беше комплексиран, а защото се надяваше да го забележат като единствения
невдигащ шум. Всъщност в рева на клаксоните никой не забелязваше Гочо, а и да
го беше забелязал някой, то би решил, че просто на Гочо не му работи свирката.
***
Докато Гочо излизаше от блока, неговият съученик и приятел Петьо тепърва се
излюпваше от кревата. И той като Гочо беше стар ерген, но не живееше в мръсотия
и мизерия като повечето си съученици. Тайната на петьовото благополучие се
криеше в майка му. Тя го переше и гладеше, освен това работеше и го изхранваше
със заплатата си. Майка му беше пенсиониран професор по древноиндийско
изкуство, но сега работеше в един публичен дом. Ще кажете: „Браво, на нейните
години не всеки може!“ Не е това, което си мислите. Всъщност тя работеше като
чистачка, но за осемдесетгодишна бабичка и това си е за „браво“.
Петьо беше професионален грабител на гробници. През 2010 година разрушаването
на старини се смяташе за наука и даже Петьо беше професор по археология в
Софийския университет. Това беше една много важна и ценена наука. Мъдреците
насърчаваха изследванията в тази област, за да заличат лошите спомени от
миналото. Съветът не искаше да признае, че са съществували и други империи,
освен Монетаристичната, по същия начин както християните не искаха да
признаят, че преди тях е имало езичници, а Сталин криеше, че е имало и други
революционери.
|